Борисов за пакта: В ЕС има лош прецедент

Прецедентът, който направи Холандия за Шенген за България и Румъния, ще има много тежки последици за ЕС  оттук нататък при взимането на каквито и да било решения.

Това заяви пред български журналисти в Брюксел след заседанието на Европейския съвет премиерът Бойко Борисов, на което бе постигнато съгласие за новия бюджетен пакт.

Попитан какво е накарало Чехия да заяви, че няма да подпише през март текста на фискалния пакт, премиерът обясни, че Чехия, както обикновено, е казала, че тяхната конституция е такава, че изисква одобрение от премиера, президента, парламента.

Винаги се намира някоя страна, която, казано в кавички, да се направи на интересна, уточни той.

Винаги може всеки един премиер или президент, той така или иначе има мнозинство в местния си парламент, да направи така, че да не получи ратификация и да каже "ето, нашият парламент не иска, няма да подпишем" и с това да блокира работата на всички останали, коментира той.

По неговите думи на снощния Съвет е била засегната темата Европейската комисия да има възможност накрая на всички предвидени в пакта наказателни процедури да изпраща на съд в Люксембург държавите, които нарушават дисциплината.

Бях от хората, които защитават тезата, че трябва да има много по-тежки санкции към държавите, които не спазват дисциплина, заяви Борисов.

Този номер, който холандците направиха, ще бъде в сила при всеки случай, когато един премиер не иска да подпише нещо - местният парламент не дава, съжалявам, не подписваме.

Дадохме пример, че това е лош прецедент и ето, веднага Чехия отново, както при подписването и на предишния договор, заяви, че на първи март няма да подпише, уточни премиерът. Попитан

дали България също в някакъв момент може да не реши да подпише,

той отговори, че това може да стане, ако ни наложат данъчна консолидация.

Попитан дали страната ни би имала подобно поведение, ако се проточи приемането ни в Шенген, премиерът заяви, че "ние не правим такива неща на инат и дори в случая да торпилираме работата и огромните усилия, които всички ние като държави правим".

Казвам, че по тази тема вече има практика - когато не си съгласен с нещо и всъщност нашият парламент не ми е дал мандат да приема подобно нещо, тогава на първи март ще кажем "в тази част или по този начин ние не можем да го подпишем", поясни той.

Не казваме, че бихме могли "да правим номера",

а казвам, че това беше лош прецедент - при 100% изпълнени критерии всички държави, до една го отчетоха, но по някаква друга причина ние все още не сме в Шенген.

Казвам, че това би могло да изиграе лоша шега при взимането на важни решения, уточни Борисов. В отговор на въпрос той заяви, че при сегашната чернова България е готова да подпише фискалния пакт.

Европейският съвет постигна снощи

компромис по желанието на страните извън еврозоната да участват в заседания на еврогрупата,

съобщиха след края на срещата участници в заседанието на Съвета. Това, което беше може би най-големият компромис, който се търсеше през цялото време, бе за участието в срещите на държавите от еврозоната, заяви премиерът.

Там именно е основното разминаване, защото държавите, които са приели еврото и които са в еврозоната, и това пряко касае техните бюджети и техните икономики, държат да провеждат срещите си сами, уточни той.

Това, което успяхме да договорим, особено премиерът Доналд Туск беше най-идеен по този въпрос, е да се провеждат съвещанията на еврозоната след Европейските съвети и, ако има тема, различна от пряко засягащите ги в еврозоната, да участват и другите страни в ЕС, посочи премиерът.

В края на краищата успяхме да намерим този разумен компромис, когато касае нас - да участваме, заяви Борисов.

По неговите думи много от държавите са се обединили около темите, които са по-очаквани и по-важни за нашата страна, тъй като ние сме уредили бюджетните дефицити и дълговите отношения, а именно да се подпомогне с останалите пари по фондовете на малките и средните предприятия, да се направи така, че младежката заетост да бъде стимулирана по този начин, защото средно в Европа тя варира между 20 и 25%, което е много.

Например в Холандия до 27 години младежите не получават помощи - или учат, или работят.

Така че, в зависимост от инструментите, които се предлагат, има различен успех или неуспех, коментира Борисов.