Една от по-интересните отличителни черти на икономическия форум в Давос е, че тази среща може да се използва като доста надежден индикатор за сериозността на положението.
От няколко години насам посещавам годишния международен форум, на който се събира световният финансов, бизнес и обществен елит, и по него можеш да си свериш часовника.
Ако настроението е жизнерадостно, знаеш, че бедствието приближава, а ако е предимно мрачно, тогава нещата скоро ще потръгнат.
Масово банкери, икономисти и бизнес лидери показват тенденцията да бъдат много лош икономически индикатор.
Понякога те така грешат, че се чудиш как изобщо успяват да запазят мястото си в бизнеса.
При всички случаи донякъде се окуражих от чувството на примирено отчаяние, което е преобладаващото настроение този път, поне сред западните участници.
Това може би значи, че икономическите изгледи не могат да са чак толкова лоши, колкото всички си мислят.
Лесно е да се подиграваш, а ако трябва да съм честен, тази година имаше доста по-голямо разнообразие в мненията от обикновено.
Доста голяма част от тях подкрепят гледната точка, че последните действия на Европейската централна банка (ЕЦБ) са успели да олекотят условията по кредитите и да осигурят някаква ограничена икономическа подкрепа.
Все пак всеобщата прогноза е, че без спешни действия дълговата криза в еврозоната накрая ще погуби всички ни. Вече голяма част от Европа се плъзга обратно към рецесията.
Надеждите, че Германия може да отстъпи и да се съгласи с нещата, които ще помогнат за разрешаване на кризата - "по-голяма защитна стена", някакъв вид общи облигации, по-смела намеса на ЕЦБ - още веднъж бяха отхвърлени.
Германският канцлер Ангела Меркел е по-непоклатима от всякога.
Сякаш тя казваше, "ако само всички бяха като Германия, тогава всичко щеше да е наред". При всички случаи Германия няма да помага на системата повече, отколкото вече е помогнала.
С оглед на нейния лутерански, източногермански произход Меркел почти се присмива над многото си критици.
"Вие, префърцунените западняци, нищо не знаете за строгите ограничения", е нейното основно послание (преувеличавам само малко).
"Трябва да идвате от някогашния комунистически Изток, за да разберете какво значи истинско лишение, както и за да разберете какви усилия коства да постигнеш икономическо възстановяване. Просто млъкнете и си вземете лекарството. Накрая ще даде резултат".
Това е възглед, с който си длъжен да се съгласяваш. За съжаление той е и погрешен. Европейската периферия има фундаментални проблеми заради своята неконкурентоспособност, но в момента основният й е липсата на търсене.
Той няма да бъде решен с все нови и нови пречещи на растежа мерки за икономии. Дори и Международният валутен фонд (МВФ), великият бастион на финансовата ортодоксалност, започна да се съгласява, че предписването на политики просто не работи.
За да си възвърнат конкурентоспособността, повечето от тези страни трябва да се откажат от еврото и да обезценят националните си валути, а поне две от тях трябва и да фалират заради публичната си задлъжнялост.
Но с презумпцията, че това не е алтернатива, ще трябва да има и някои отстъпки от страна на Германия. Да видим накратко какво представлява моделът, на който всички трябва да подражаваме.
Германия е най-успешната експортно ориентирана икономика в Европа. Тя забогатя заради търсенето навън.
За всеки износител трябва да има вносител и с оглед на създаването на еврото, вносителите по подразбиране бяха предимно страните от периферията. За да финансират този внос, те взимаха от германците заеми при изгодни условия, което от своя страна създаде проблема с огромния външен дълг, стоящ в основата на днешната криза.
Математически не е възможно всички страни да имат излишък по текущата сметка. Не всички в еврозоната могат да играят тази игра.
Още повече, за да изнасят за Германия в необходимите мащаби, за да подкрепят възобновяване на растежа си, на страните от периферията на еврозоната няма да им е нужна само много по-голяма конкурентоспособност, но и радикална промяна в самата Германия.
Германия ще трябва да се превърне от страна на излишъка в страна на дефицита. Германците ще трябва да спрат да спестяват и да започнат да харчат - или с други думи да бъдат по-малко германци.
Това обаче няма да се случи в този живот. И все пак Меркел смята, че ако всички се държат като Германия, нещата ще се оправят.
Не, няма да се оправят; всъщност ще се случи точно обратното. Европа се обрича на порочно спираловидно намаляване на търсенето.
Дори и за Германия този модел не може да сработи в дългосрочен план. Всякаква стратегия за растеж, опираща се на предоставянето на евтино финансиране за клиентите ти, в крайна сметка е обречена да се развие в криза, подобна на тази, на която сме свидетели сега в еврозоната.
Наистина не трябва да цитирам думите на Лари Съмърс, човек с чудовищно себелюбие. Но бившият финансов министър притежава безпогрешната способност да казва тези неща кратко и ясно.
"Германският икономически модел", каза той в Давос, "не само е неприложим, но е и неустойчив". Еврото в сегашния си вид е създадено на основата на изкуствени икономики.
То не може да оцелее чрез предписанията на Меркел, затова може и в Давос да са прави да очакват най-лошото. Ефектът от фалит на Италия, който в крайна сметка ще се случи, ако икономиката скоро не започне да расте, сам по себе си ще е огромен като този при фалита на "Леман Брадърс".
Масовият контролиран банкрут, до който ще доведе такъв евентуален срив, ще има още по-лоши последици.
Няма как да знаем колко време ще отнеме, но кризата в крайна сметка ще стане толкова лоша, че дори Меркел ще е принудена да склони и да приеме някаква форма на европейски облигации.
Причината, поради която съм малко по-оптимистично настроен в сравнение с всеобщото мнение в Давос, е, че въпреки непреклонността на германския канцлер, това, което трябва да се случи, накрая се случва, на всички.
