Членки на ЕС от пет години, които ще се навършат на 1 януари 2012 г., Румъния и България обявиха за национален приоритет през 2011 г. влизането в това обширно пространство, в което пътниците се движат свободно от Полша до Португалия.
Заради нарасналата нестабилност, предизвикана от имиграцията, и френско-румънските спречквания Букурещ и София срещнаха съпротивата на Холандия, Франция, Германия и Финландия.
Технически неуспех на границата с Турция, който сполетя България, попари надеждите за положително решение през февруари.
Времето течеше, а Европейската комисия, както и унгарското, а след това и полското председателство все пак подчертаха, че Румъния и България са изпълнили всички технически критерии (сигурност на външните граници на ЕС, процедури по издаване на визи и др.).
Присъединяването им стана "въпрос на справедливост", подчерта през октомври председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.
Франция, Германия и Финландия прекратиха съпротивата си, защитавайки варианта за отваряне на границите на две стъпки: първо въздушните и морските, а след това и сухопътните.
Холандия обаче не промени позицията си ни на йота. Хага казва, че иска по-голям напредък в борбата срещу корупцията.
Букурещ пък обвинява холандците, че са станали заложници на крайно дясната Партия на свободата на Герт Вилдерс, която подкрепя управляващата коалиция.
"Разочарованието от позицията на Холандия е голямо. Ние очакваме те да разберат, че не могат да блокират безкрайно влизането на Румъния в Шенген и да приемат компромисно решение", посочи румънският министър по европейските въпроси Ленорад Орбан.
А междувременно при посещение в супермаркет в Букурещ в средата на декември президентът Траян Бъсеску подхвърли, че се опитвал колкото е възможно да избягва холандските зеленчуци.
Източник: АФП, БТА
Последвайте ни
