П рез 303 г. императорите Диоклетиан, Максимиан, Галерий и Констанций издават поредица едикти, с които ограничават правата на християните и ги задължават да се придържат към традиционната религия. Всички жители на империята трябвало да принасят жертви на боговете. Гоненията имали различен обхват в различните части на империята, като най-силни били в източните провинции, където са запазени свидетелства за безброй мъченици християни.
Светите Трофим и Теофил пострадали за вярата си в Христос тъкмо при тези гонения. Заедно с тях жертва на преследванията станали и техни близки, всичко тринадесет души. Те решително отказали да се подчинят на императорската повеля и не принесли жертви на бездушните идоли. Заради искрената си вяра и дълбока християнска убеденост не пожелали да се отрекат от Христос и били подложени на жестоки изтезания: хвърляли камъни по мъчениците, разкъсвали плътта им с остри железа, горили ги с факли. Накрая управителят, гневен заради твърдото им устояване на мъченията, заповядал да обезглавят всички с меч.
Мястото на подвига и страданията на светите Трофим, Теофил и другите мъченици не е точно известно. Смята се, че това се е случило на остров Крит, защото в тяхна чест свети Андрей, Критски епископ, е съставил богослужебни химни (така наречения канон).
В този ден почитаме и св. Аполинарий, епископ на град Равена в Италия през I век. Той бил ученик на св. апостол Петър и заедно с него пристигнал в Италия, за да проповядват Христовата вяра в сърцето на империята. Апостолът го поставил начело на християнската община в Равена. Там Аполинарий работил много успешно и привлякъл към спасението в Христос много хора, но при поредно гонение срещу християните бил умъртвен около 75 г.
