Б есарабският поет и журналист Нико Стоянов е починал на 13 януари на 79-годишна възраст в град Кишинев, Молдова, съобщиха от Дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“ - София на Фейсбук страницата си.
Нико Стоянов е автор на стихотворението „Българин да си остане“, което се превърна в емблематично за българите в Украйна и Молдова. Пред БТА той посочи приживе, че стихотворението е станало вече народно, то се е наложило като знаково. „Мога да кажа, че вече не го чувствам като свое. В него всеки бесарабски българин може да види себе си, затова го определям като народно. Когато го писах, не мислех, че ще се превърне в такова. Аз написах това, което ме вълнуваше – историческата памет на българите“.
В поетичния си път Нико Стоянов е подкрепен от българския поет Андрей Германов, с когото се запознава в началото на 70-те години.
„През 1973 г., когато бях студент в Харков, излезе моя стихосбирка - в превод на украински език. И аз изпратих стихосбирката на Андрей Германов, тогава той беше редактор на списание „Пламък“. През 1974 г. той ми написа много вълнуващо писмо. Изпратих една папка със стихове и той в първия брой на „Пламък“ през 1975 г. публикува моите стихотворения с един предговор, който аз включих в първата си стихосбирка. Когато посещавах София, с него дълго разговаряхме за поезия. Той е учителят, който ме насърчи“, сподели Нико Стоянов пред БТА.
За своето творчество той казва следното: „Първата ми стихосбирка се казва „Здравейте!“, втората - „Благодаря“, третата - „От болка свята“. След това излезе книжката за деца „Букет за мама“, след нея - „Две обичи - една любима“... Всички мои книги за мен са знакови и помня всички заглавия. В тях отразявам темите, които ме вълнуват, продиктувани от времето. Една от главните теми е свързана със съдбата на българските преселници в Бесарабия“.
Нико Стоянов е създател на първия български вестник „Родно слово“, който започва да излиза в Кишинев през 1988 г.
„Целите му са да стига до читателите на български език, да работи за запазване на културното наследство на бесарабските българи, да запознава с миналото и настоящето на българския народ и т.н. Вестникът тогава имаше читателска аудитория из целия Съветски съюз. След разпадането му, вестникът беше субсидиран от правителството на Молдова. „Родно слово“ стана един духовен мост между българите, разделени с териториални граници“, обясни Стоянов пред БТА през 2023 г.
- Биографична справка
Нико Стоянов е роден на 9 януари 1947 г. в с. Нова Ивановка, Одеска област, Украйна. Завършва висшето си образование в Харковския държавен университет, специалност руска и украинска филология. През 1978 г. овладява нормите на книжовния български език по пътя на системно самообразование. Първата му книжка излиза в превод на украински език в Харков през 1973 г.
Автор е на 18 стихосбирки, сред които са стихосбирките: „Здравейте” (1976), „Благодаря” (1979), „От болка свята” (1983), „Аз Българинът” (1999), „Учебник по родолюбие”, „Бесарабска българска поезия – (IX-XX в.)”, „При извора”, „Сто сонета”, „В начале бе Слово”, „Есенни съцветия” и др. Сценарист е на 20 документални филма, сред които е и първият филм за бесарабските българи „В степта зелена на Буджак...“ (1982). Преводач от руски, украински и молдавски.
Поезията на Стоянов е превеждана на руски, украински, молдовски, естонски, арменски, азербайджански, турски, унгарски език. През 2015 г. излезе книгата „В началото беше словото” – публицистика. В нея са събрани публикациите на Нико Стоянов във вестник „Родно слово”.
Нико Стоянов е основател и главен редактор на първия в СССР български вестник на бесарабските българи „Родно слово”, който започва да излиза през 1988 г. в Кишинев.
Носител е на отличията „Заслужил деятел на изкуствата на Молдова“, „Почетен знак” на президента на България (2003); медали – „Иван Вазов” (2007), „Паисий Хилендарски” (2008) на Държавна агенция за българите в чужбина, София и др. Има множество отличия от участие в български и международни поетически конкурси.
За творчеството на Нико Стоянов са писали много български, руски, украински и молдовски автори. Сред тях са Андрей Германов, Иван Сестримски, Страхил Попов, Елена Налбантова, Страшимир Цанов, Александър Миланов, Иван Гранитски, Олег Шестински, Дмитро Билоус, Михаил Дихан, Михай Чимпой, Георге Воде.
Член е на Съюза на писателите на Молдова и на Съюза на българските писатели.
Той е участник в живота на дружеството за културни връзки с българите от Бесарабия и Таврия „Родолюбец” - София.
Негови произведения са включени в учебници по български език и литература, издадени в Молдова и Украйна. Сценарист е на десетина документални филма за бесарабските българи.
