"Пи иятелският огън" на
Цветан Цветанов към кандидата на ГЕРБ за президент Росен Плевнелиев получи
широк отзвук, но поне за момента не е оказал значимо влияние върху
електоралните нагласи.
Това коментира днес Боряна Димитрова
от "Алфа рисърч", представяйки последните данни от проучване на социологическата
агенция. То е направено сред 1040 пълнолетни българи от 8 до 15 септември.
Общото впечатление е, че проблем има, но в крайна сметка най-важното е, че Плевнелиев не е дал подкуп, обобщи Димитрова мнението на хората. Почти 2/3 от гражданите, или 64% смятат, че министър Цветанов е направил гаф, като е съобщил за искания подкуп на колегата му.
Росен Плевнелиев остава с най-висока подкрепа като кандидат за държавен глава -
38,5% от гласуващите и 22,9% от всички участници в изследването декларират, че
ще дадат вота си за него.
Втори е номинираният от левицата Ивайло Калфин, който би получил 23,5 на сто от вота на гласуващите и 14 на сто
от гласовете на всички анкетирани.
Съответно, 18,4% и 11,1% е подкрепата
за независимия кандидат за президент Меглена Кунева.
Сред гласуващите кандидатът на
"Атака" Волен Сидеров и номинираният от сините Румен Христов
получават по 4%, Атанас Семов от РЗС - 2,5%, а
Алексей Петров - едва 1,1% подкрепа
Профилът на гласуващите за Росен Плевнелиев
съвпада почти изцяло с избирателите на ГЕРБ, като основните разлики са
по-силната подкрепа от интелигенцията и от десните избиратели.
Ивайло Калфин успява да събере
гласовете на голяма част от червения електорат, но за момента не съумява да
привлече по-широки социални групи.
Изследването само частично отразява
евентуалния ефект от обявяването на Стефан Данаилов за кандидат за
вицепрезидент, уточниха от агенцията.
Меглена Кунева е кандидатът с най-разнороден,
но и най-неопределен профил - тя привлича гласовете на 19% от левите
избиратели, 14% от центристите и 24% от обявяващите се за десни.
Най-сериозният проблем пред нея е слабата
мобилизация на симпатизантите й, поради което в началото на кампанията отстъпва
пред по-силно активизираните избиратели на червения кандидат Ивайло Калфин,
смятат социолозите.
Около 60 на
сто от българите заявяват, че ще гласуват
на предстоящите избори, поне към средата на септември. Макар и с малко,
мобилизацията за местните избори продължава да е по-висока - 62 на сто,
отколкото за президентските - 59 на сто. Социолозите обаче очакват реална
активност 50-55 на сто.
Парламентът
има безпрецедентно слабо доверие от 5% - най-ниското през 15-те години, през
които "Алфа рисърч" провежда политически мониторинг на обществените нагласи.
Според Димитрова като цяло политическата идентификация и ценности добиват все
по-малка тежест в отношението към управляващи и опозиция, за сметка на
личности, местни, медийни и др. фактори.
Според нея симптом за
ерозията на политическото доверие са и много ниските персонални рейтинги на
лидерите на основните политически сили в страната. Въпреки това премиерът
Бойко
Борисов продължава да се ползва с най-висока подкрепа от 30%
На второ
място, с 16% доверие, е лидерът на БСП Сергей Станишев. Всички останали политически
лидери получават между 6 и 7 на сто подкрепа.
Краят на мандата на
сегашния президент Георги Първанов е белязан от противоречиви оценки - 28%
положителни, 27% - отрицателни, а 45% -
неутрални, като той запазва тези позиции без промяна от началото на годината.
Отношението към
правителството продължава да е доминирано от отрицателни оценки - 36% срещу 20%,
но няма съществена промяна в сравнение с началото на лятото. Крайните отрицателни
оценки леко намаляват за сметка на неутралните.
Към момента управлението
може да разчита на около 25 на сто стабилни симпатизанти. След излизането от
кабинета на най-рейтинговия министър Росен Плевнелиев
общественото мнение не
откроява свой фаворит
Начело, според условния
индекс на агенцията за дейността на министрите, е Николай Младенов, следван от
Мирослав Найденов, а към Цветан Цветанов отношението е силно противоречиво и
той е на трета позиция.
Данните показват, че ако
парламентарните избори бяха днес, за ГЕРБ биха гласували 25,7% от анкетираните,
за БСП - 16, за ДПС - 6,8, за Синята
коалиция - 3,9, за "Атака" - 3,8, а за РЗС - 1,2 на сто.
Източник:
Петко Налбантов, БГНЕС
