П арламентът прие окончателно на второ четене промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които целят разтоварване на съдилищата. Заместник-председателят на правната комисия Милен Матеев ("Продължаваме Промяната") коментира, че този законопроект очакват съдиите от най-натоварените съдилища в страната и те го чакат като глътка въздух.
Измененията предвиждат всички процесуални действия в заповедното производство, включително издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, да се извършват в електронна форма, като подаването на заявленията и приложенията към тях ще се осъществява чрез електронен формуляр, достъпен в Единния портал за електронно правосъдие. Заявителят и длъжникът може да извършват процесуални действия и писмено на хартиен носител. Държавата и държавните учреждения и общините, без търговците и лицата, представлявани от адвокат, ще подават заявления само в електронна форма.
Предвижда се заявленията за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на някои категории актове, като например нотариални актове или други договори с нотариална заверка на подписите, ипотечни актове и актове, които се ползват с формална доказателствена сила, да се подават до съда по постоянен или настоящ адрес, или седалище на заявителя. В случаите, когато заявителят няма настоящ или постоянен адрес или седалище на територията на България, заявлението се подава по постоянния или настоящия адрес или седалището на длъжника, записаха депутатите.
С преходните и заключителни разпоредби на промените в ГПК депутатите измениха и Закона за съдебната власт (ЗСВ). В ЗСВ те записаха, че заявленията за издаване на заповед за изпълнение се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната, които са определени да разглеждат такива дела. Изключение се прави за заявленията ( по чл. 417, ал. 1 т. 3, 6 и 10 от ГПК) за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ като например нотариален акт или други договори с нотариална заверка на подписите и ипотечни актове. Делата, образувани по последните заявления, се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между съдиите, съобразно правилата за местната подсъдност.
Разпоредбите свързани със заповедното производство влизат в сила от 1 юли 2024 г.
Депутатите приеха и други промени в ГПК, свързани с отлагането на дела и връчването на адвокат, които влизат в сила от обнародването на измененията. Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът ѝ или само пълномощникът не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани, прие парламентът след редакция в пленарната зала. Досега делото се отлагаше, ако и двамата нямат възможност да се явят.
Председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова възрази, че всеки текст бива редактиран в залата. Виждам, че изведнъж има някакви текстове, които са се появили ат хок по предложение на комисията, посочи тя и даде пример с промени в Закона за съдебната власт.
Надежда Йорданова ("Демократична България") обясни, че измененията в заповедното производство, които разглеждат днес, целят да решат проблема с неравномерната натовареност на районните съдилища. Трябва да дадем правомощие на Висшия съдебен съвет (ВСС ) за това разпределение на делата и равномерната натовареност на съдилищата, допълни тя.
Председателят на правната комисия Радомир Чолаков (ГЕРБ-СДС) посочи, че този законопроект е писан две години по време на предишното правителство и сега Надежда Йорданова го внася, за да мине по-бързо. Нищо не е съгласувано, на правна комисия онази вечер беше анархия, коментира той. По думите му, това е срам, но трябва да го гласуват, защото по Плана за възстановяване и устойчивост трябва да се усвоят едни пари. Всичко е тръгнало оттам да се разтоварят съдилищата и се започва дигитализация, единен портал - той не е готов, той не работи, добави Чолаков. Най-хубавото нещо в този закон е последната разпоредба - влиза в сила от 1 юли 2024 г., каза още той.
