П арламентът гласува окончателно промените в Наказателния кодекс, въвеждащи всеобхватна правна защита срещу всички форми на домашно насилие.
Вносител на проекта бе председателят на парламента Цвета Караянчева, която през целия процес на обсъждане и гласуване показа лична ангажираност и съпричастност към проблема, предаде БГНЕС. Според нея един строг и категоричен Наказателен кодекс би дал ясен сигнал към жертвите, към безучастните свидетели и към потенциалните извършители, че подобни престъпления никога повече няма да остават ненаказани.
С промените се допълват квалифицираните състави на убийството и телесните повреди с цел инкриминиране на всички форми на домашно насилие, които ескалират до посегателство срещу живота или здравето.
Съгласно новите текстове наказание „лишаване от свобода“ до 20 години или доживотен затвор без право на замяна чакат всеки, извършил убийство в условията на домашно насилие. За упражняване на принуда, която е съпроводена с домашно насилие, човек може да прекара в затвора от 3 до 10 години. Една година зад решетките може да прекара всеки, който следи бившата или настоящата си половинка, както и да получи наказание „пробация“.
Със затвор от 1 до 6 години пък ще се наказват насилствените бракове. Новите текстове предвиждат и по-високи глоби за онези родители, които след развод отказват на другия родител да вижда детето, въпреки че за това има съдебно решение.
„Това е изключително важно послание към всички онези жени и деца, които са малтретирани вкъщи. Това е един удар срещу домашното насилие. Радвам се, че благодарение на работата на Правна комисия и на всички, които участваха в работната група – всички колеги от всички парламентарни групи, успяхме да постигнем този резултат. Това е стъпка в правилната посока. След като постигнахме такова единодушие по един важен закон, пред нас има възможност отново да работим единно в името на българските граждани“, заяви Цвета Караянчева след окончателното приемане на текстовете.
„Психичното насилие стана елемент във всички престъпления, които имат физически или сексуален характер спрямо партньор в брака или съвместното съжителство. Психическото насилие стана съществен компонент от понятието за домашно насилие, а ред престъпления – убийство, принуда, заплаха, лишаване от свобода в рамките на семейството или фактическото съжителство, станаха квалифицирани състави, които се преследват с по-тежки наказания“, обясни от своя страна председателят на Правната комисия Данаил Кирилов.
Според данните всяка четвърта жена в страната е жертва на насилие в ежедневието и дома си. То може да бъде физическо или психическо и има много проявни форми, сред които сексуално насилие, изнасилване, преследване, противозаконно лишаване от свобода, принудителен аборт и други. Тези констатации се подкрепят и от съдебната практика. Данните от седем окръжни съдилища в периода 2012 – 2014 г. показват, че 91% от случаите убийствата на жени са извършени от мъже, 7% - при съучастие на мъже и жени и едва 2% - само от жени. В 35% от случаите убийствата и опитите за убийство на жени са извършени от настоящ или бивш интимен партньор на жертвата, в 31% - от друг познат мъж и само в 9% от убийствата са извършени от непознат. Тревожната статистика показва, че две трети от убийствата са извършени в дома на жертвата.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
Добави ни в предпочитани източници в Google
