В условията на променящия се климат в глобален и регионален мащаб броят и интензитетът на опасните и на особено опасните явления от хидрометеорологичен характер се увеличават.
Тази тенденция се наблюдава в районите по света, в които възникват и се развиват тропическите циклони, но я има и в България,
заяви в интервю за БТА доц. Георги Корчев от Националния институт по метеорология и хидрология при БАН. Той е и бивш директор на НИМХ-БАН.
Увеличаването на опасните природни явления е световна тенденция, която е отбелязана в различни международни отчети, изготвени по заявка на специализирани агенции на Организацията на обединените нации, каза доц. Корчев.
Опасни явления са ураганите, наводненията, засушаванията, високите и ниски температури
Сред опасните явления са тайфуните, ураганите, наводненията, засушаванията, рекордно високите и рекордно ниските температури, силният вятър, обясни доц. Корчев. По думите му засушаванията повече са свързани с промените на климата, ставащи на дадена географска ширина.
През последните 10-15-години бяха измерени рекордно високи температури, единствено 2014 г. беше валежна година,
припомни метеорологът.
Той добави, че започват по-топли дни и те също може да се разглеждат като проява на променящия се климат. Доцентът припомни, че гореща вълна в Европа имаше и през 2003 г., а сега само преди седмици в Западна Европа бяха регистрирани рекордно високи температури от над 40 градуса в Германия, които не са типични за тези географски ширини.
Промените от по-хладно време към по-топло време с високи температури са в резултат от тези вариации на климата, наблюдаващи се в различни географски региони, обясни метеорологът.
В НИМХ-БАН се разработват системи за ранно предупреждение за наводнения и високи вълни
НИМХ много сериозно работи върху изграждането на мониторингова система за наблюдение на повърхностните води и за системи за ранно предупреждение за наводнения. Тези системи обаче силно зависят от спецификата на речните басейни, към които те се адаптират, каза доц. Корчев.
По думите му не може да се изгради обща предупредителна система за наводнения, защото тя трябва да е свързана с конкретни речни водосбори, за да предупреждава за очаквани високи води. Целта на НИМХ-БАН е чрез системите за ранно предупреждение за наводнения да може да се съобщава за тези високи вълни, които се очакват.
По този начин
ще може да се предупреди населението и да се издаде прогноза, но след това различните държавни структури трябва да вземат мерки за предотвратяване на очакваните наводнения,
каза доц. Корчев.
Учените създават предупредителна система с кодове и за Черно море
Рекордно високите и рекордно ниските температури също са обект на нашите предупреждения чрез европейската системата от предупредителни кодове – метеоаларм, каза доц. Георги Корчев. НИМХ-БАН я въведе през 2010 г. и сега тя се използва много от всички българи, защото чрез нея те се ориентират за очакваните ниски или високи температури в страната.
Такава предупредителна система ще направим и за Черно море, при която
със символи и с цветове, ще обявяваме какво вълнение се очаква в крайбрежната ни зона.
Системата също ще бъде публикувана на сайта на НИМХ-БАН, съобщи метеорологът.
През 2014 г. са измерени рекордни количества на валежите в някои от районите на страната
През 2014 г. НИМХ-БАН измери рекордни количества на валежите в някои от районите на страната, припомни доц. Георги Корчев, който тогава беше директор на инситута. В Бургаска област в началото на септември миналата година за 24 часа измерихме валежни количества, които се равняват на две и половина или на три месечни норми – или това бяха над 200 литра дъжд на квадратен метър за 24 часа, каза метеорологът.
Той обобщи, че "в резултат на интензивните валежи в България през миналата година, съчетани с човешката немарливост и небрежност, имаше много наводнения у нас от пролетта до есента на 2014 г. – в Аспарухово, Мизия, Бургаско.
След тези наводнения обаче държавата предприе мерки – чрез МОСВ, за мащабно почистване на речните корита,
отбеляза доц. Корчев.
По думите му такава дейност, за съжаление, не се е осъществявала у нас през последните години. Затова сега приоритетната дейност на националните метеорологични служби по света е за създаването на системи за ранно предупреждение за опасни и особено опасни метеорологични и хидрометеорологични явления, коментира специалистът.
