Границата ни с Турция е задръстена заради Курбан байрам

И зключително интензивен е пътническият поток на граничните пунктове Капъкуле и Хамзабейли-Лесово на границата между Турция и България,съобщиха турските източници.

На гишетата на Капъкуле на изхода за България са се образували опашки от автобуси и леки коли, които се налагало доста да чакат, за да преминат на българска страна.

В Турция още в петък започна деветдневна ваканция по случай големия мюсюлмански празник Курбан байрам.

Българските изселници масово отиват в България, за да колят курбани, понеже месото там е по-евтино.

От турската митница предупредиха, че разрешеното количество месо за внос в багажите е до 5 кг на човек. Също така се изисква най-малко тридневен престой в България.

Пътници на Капъкуле протестираха срещу ограниченията на турската митница, налагани специално за месото от курбаните.

Те настояха пред митническите власти да премахнат ограниченията.

"Отиваме си в България, за да навестим близките си, да си заколим там курбаните.

Но не ни дават да го донесем. Ние сме многочленно семейство, 5 кг месо е нищо. Не разбираме защо ни налагат тези ограничения", казва Ахмед Явуз.

От Капъкуле съобщиха, че очакват от понеделник потокът да намалее.

А в края на седмицата, от петък нататък очакват също интензивен поток от завръщащите се в Турция.

Интензивен е трафикът и на граничния пункт за Гърция Ипсала.

Пътните магистрали в Турция също се задръстиха от коли и пътници.

На някои възлови участъци като край тунела Болу, на мостовете над Босфора и на други места в събота и в неделя часове наред движението бе блокирано.

На 15 октомври т.г. имамите ще възвестят настъпването на Курбан байрама и като се върнат от джамиите, мъжете ще трябва да се заемат с жертвоприношенията.

Според исляма курбанът е задължение за богатите. Духовниците обаче обясняват, че всеки би трябвало да заколи курбан, стига това да не се отрази сериозно върху неговото препитание. Ако човек, след като заколи курбан, няма да има възможност да си купува основните стоки за препитание, то тогава това задължение за него отпада.

Жертвоприношението е в памет на пророка Ибрахим, който бил подложен на жестоко изпитание от страна на Аллах, уточнява мюфтията на Кърджали Бейхан Мехмед. "Докато в месеца Рамазан вярващият мюсюлманин говее, дава милостиня и се кланя, накрая Аллах го дарява с този празник. А при Курбан байрама историята е интересна – пратеникът Ибрахим дълги години е нямал дете. Той вдигнал ръце и се помолил: "О, Аллах, ако ме дариш със син, аз след време ще го направя жертвоприношение в твоето име".

Аллах го дарил с дете, но Ибрахим забравил за обещанието си. И след време, вследствие на сънищата, които го спохождали, той решил да принесе в жертва своя син", разказва духовникът. Нещастният, но безкрайно предан на Всевишния баща тъкмо понечил да изпълни повелята, когато от небето му бил пратен тлъст и красив като ангел коч. Милостта на Аллах възвестила, че виторогото добиче иде да отмени детето и че всъщност кочът ще бъде курбан. Тази притча си припомнят мюсюлманите винаги в първия ден на Байрама.

Курбанът (жертвоприношението) символизира смирението на вярващия човек, неговата отдаденост към Бога.

В една турска поговорка се казва, че с времето се купуват диаманти, но с диаманти не може да се купи време, затова този курбан се прави в определено време – в 10-ия ден от месец Зилхиджа, обяснява той. Ден преди това събитие хаджиите се качват в местността Арафат край Мека – там, където първият пратеник Адем (Адам) и неговата жена Хавва (Ева) са опростени от Създателя. Там всички вярващи хаджии получават опрощението.

Според мюсюлманския духовник причината да се отбелязва Курбан байрам са именно хаджиите. "Първо, като даваме курбан, спасяваме синовете си, второ, трябва да се знае, че нито месото, нито кръвта достигат до Аллах, а единствено нашето смирение. След празничната молитва вярващите целуват ръка на по-възрастните и искат прошка от тях.

Защото пратеникът Мохамед е казал, че човек е създаден така, че да греши. А най-добрият грешник е този, който търси опрощение от Аллах. И, разбира се, ако си сгрешил пред хората, редно е да търсиш прошка от тях", казва мюфтията Бейхан Мехмед. Той допълва, че жертвоприношенията могат да се правят в първите три дни на празника, който заздравява отношенията между приятелите и съседите, но и между хората от различните вери.

Жертвеното животно се дели на три части.

С едната се готвят традиционните ястия – печено с ориз, манджа със зеле или каквото домакинята прецени. Друга част непременно се раздава на съседи и приятели.

Третата остава за дома. Вечерта при възрастните родители се събират всички синове, дъщери, зетьове, снахи и внуци. Те целуват ръка на по-старите си роднини и им искат прошка за сторени грешки. Трапезата е обилна, с поне 7 вида ястия и непременно завършва с многолистната баклава с орехи и студен айран.