Пз з последните години у нас са наблюдава промяна в семейните модели, като намалява делът на българите със сключен юридически брак - от 54% през 2001 г. на 44% през 2011 г.
Това съобщи доц. Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека при БАН, цитирайки данни, които ще бъдат представени утре на научната конференция "Семейство и солидарност между поколенията".
Христова отбеляза, че у нас се увеличава делът на неженените/неомъжените българи - от 33% през 2001 г. на 40% през 2011 г.
Директорът на института уточни, че целта на научната конференция е да насочи вниманието към някои тревожни тенденции, които се наблюдават на базата на преброяването на българското население.
За последните 10 години се увеличава у нас и средната възраст на жените за сключване на първи граждански брак, като през 2001 г. тя е била 25 години, а през 2010 г. е 27 години, съобщи Христова.
Тя каза, че два пъти се е увеличил за изминалите 10 години и делът на българите, които живеят в семейно съжителство без сключен юридически брак - от 4% през 2001 г. на близо 8% през 2011 г.
Младите хора все повече предпочитат съвместното съжителство, без да сключват граждански брак, коментира Антоанета Христова.
Тя уточни, че от всички съжителства без брак 70% са на българи от 16 до 39 години.
С увеличаване на възрастта този дял намалява и сред населението на 40-49-годишна възраст той е 16%, а сред българите над 50 години - 14%.
След 35-годишна възраст делът на несключилите брак намалява и съставлява около 16% от всички неомъжени/неженени българи, посочи Христова. По думите й друг интересен факт е, че у нас
преобладават ражданията в безбрачните съюзи -
те са 54,1% от всички раждания през 2010 г.
Разводите у нас през 2001 г. са били 3,7%, а през 2011 г. се увеличават на 5,8%. Най-много са разведените българи на средна възраст от 40 до 59 години и те съставляват повече от половината от населението с разтрогнати бракове, обобщи директорът на института.
По думите на Антоанета Христова задачата на изследователите е да анализират тези тревожни данни от демографска, статистическа и от психологическа гледна точка и да предложат решения.
Източник:
Антон Станков, БГНЕС
