В наредбата, регламентираща условията, при които може да се пуши в затворени помещения, има неясноти, които дават възможности за "лавиране с квадратурата" на съответното затворено пространство, смятат гражданските организации.
Според тях такава възможност се съдържа в условието собствениците на заведения до 50 кв.м да избират сами дали да се пуши или не, както и в липсата на ясни указания за местата, на които може да се пали цигара, в офисите и учрежденията.
Представители на двете организации, участвали доброволно в проверките за спазване на наредбата, посочиха, че много заведения до 50 кв.м са се превърнали в заведения само за пушачи.
Наблюденията от проверките сочат още, че заведения, които надхвърлят тази квадратура и са с площ от 60-70 кв.м, заобикалят наредбата, като заграждат част от площта си с хладилни витрини, барплотове, масички или стени от гипсокартон, за да я намалят. Забелязана е и друга практика -
в част от заведенията забраната за тютюнопушене се спазва само до 22 ч
Спазването на наредбата досега се гарантираше от регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ), но след преструктурирането й и прехвърлянето на част от служителите към Агенцията по храните, реално липсва пряка отговорност, коментираха от организациите.
Сред очертаните проблеми са още ограниченото работно време за приемане на сигнали за нарушения, както и липсата на единен механизъм за начина, по който да се осъществява приемането им.
От организациите посочиха, че Министерството на здравеопазването все още не е изградило система за регистриране на сигнали онлайн. Липсва и национална линия с единен номер, на който всеки може да се обади, за да сигнализира за нарушения.
На този етап се ползва списъкът с телефони на РИОКОЗ по градове, който е публикуван на сайта на здравното министерство, но той първо не е лесно откриваем, а второ - част от телефоните в него не са актуални или никой не ги обслужва, обясни журналистът Мариана Тодорова от гражданска инициатива "България без дим".
Според наблюденията на организациите притеснителен е и фактът, че има случаи, в които инспекторите "помагат" на нарушителите да прескочат наказанията, предвидени в закона.
От НПО-тата твърдят, че липсва координация между контролните органи,
като полицията отказва да приема сигналите, а в същото време глобяването на индивидуални нарушители в заведения или офиси е невъзможно без присъствието на полицай.
Според тях властта за налагане на глоби от страна на инспекторите е значително по-слаба дори от тази на контрольорите в градския транспорт.
Гражданските организациите заявиха, че от влизането в сила на новия закон за ограничаване на тютюнопушенето отделни депутати, както и досегашните двама министри на здравеопазването "насаждат несигурност както у ресторантьорите, така и у държавните контролни органи".
Постоянното говорене на политиците за интереси на ресторантьори показва тяхната крайна неангажираност към сериозните проблеми в общественото здравеопазване, смятат противниците на тютюнопушенето.
Според тях липсва нормативна рамка за работа с лекарите, които в по-голямата си част са пушачи и не предупреждават пациентите си за последиците от този вреден навик върху здравето. По техни наблюдения
в повечето големи болници пациенти и медицински персонал пушат заедно
Подобно било и положението в училищата, където преподаватели не само не отделяли време за обсъждане на този проблем с подрастващите, но често си разменяли цигари и огънче.
Липсата на обособени места за пушене в държавните учреждения и редакциите на повечето медии, както и фактът, че в тях се пуши навсякъде, независимо от разпоредбите, разлепени по стените, са пример за грубо нарушаване на закона и незачитане на правата на непушачите, твърдят от НПО-тата.
В Италия и Великобритания още през 2006 г. е въведена пълна забрана за тютюнопушене в затворени помещения, вкл. барове и дискотеки, отбеляза Стефан Янков.
Силни ограничения на пушенето са въведени в скандинавските страни. В Ню Йорк пък отскоро има закон, който забранява пушенето дори по плажове и паркове, даде примери той.
"Драконовски мерки" съществуват от край време в Хонконг и Сингапур, стриктно се спазва забраната за тютюнопушене и в съседните държави като Турция и Македония.
Според председателя на Българското дружество по белодробни болести Коста Костов у нас е тенденция да се води политика на компромиси.
Последствията от пушенето в България са може би най-страшни в цяла Европа,
смята специалистът. По думите му това е така, защото сме страна с икономически проблеми, хората се хранят лошо, приемат малко антиоксиданти и имат слаба имунна система, а в същото време приемат над 4000 токсични канцерогенни вещества чрез тютюневия дим.
Костов припомни, че всяка година в България се откриват над 4000 нови случаи на рак на белия дроб.
По данни на Световната здравна организация хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) и ракът на белия дроб ще бъдат едни от най-честите причини за смърт след 15 години. Очаква се двете заболявания да си поделят 3-4 място по смъртност в света.
Костов смята, че българското здраве става жертва на икономически необосновани интереси, и настоява за крути мерки и тотална забрана на пушенето в затворени обществени места у нас.
Източник: БТА
Последвайте ни
