Първото му решение спешно бе изтрито от сайта на Българската патриаршия (bg-patriarshia.bg).
Изглежда промяната е била предизвикана от категоричното несъгласие на Неврокопския митрополит Натанаил - един от членовете на Светия синод.
Той гневно обяви за неконституционни Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (приет от Народното събрание на 19 декември 2006 г.), както и дейността на Комисията по досиетата (comdos.bg) и разпространи своето несъгласие комисията да проверява клира.
Владиката твърди, че "нормата от закона, според която членовете на управителните органи на религиозните общности подлежат на проверка и разкриване на досиетата им, е противоконституционна и това е грубо нарушаване на отделеността на Църквата от държавата".
Обяснението му е, че "отговорното отношение по този толкова важен въпрос за институционалния авторитет на БПЦ, изискваше да изслушаме становището на юрист, който има професионална и задълбочена подготовка по статута на БПЦ".
"Но ние за пореден път взехме решение, без да обследваме и анализираме задълбочено въпросите, за което след това ще берем горчивите плодове", кае се Неврокопският митрополит.
Според него "това публично ритуално действие ще злепостави единствено институцията БПЦ и ще задоволи медийната жажда за сензации за няколко дни, но ще смути душите на много православни християни и ще срине единствената надежда и опора на народа в Църквата.
"Демократичната и правова държава спазва върховния закон - Конституцията, само когато не приема закони, които й противоречат, а когато допусне грешка, е длъжна да я изправи. Още през 1992 г. Конституционният съд е казал, че е недопустима държавна намеса във вътрешно-организационния живот на религиозните институции, както и в тяхното обществено проявление", убеден е Неврокопския митрополит Натанаил.
Въпросното решение на Конституционния съд беше взето по времето, когато там заседаваха съдии, разкрити по-късно като някогашни доносници и агенти на Държавна сигурност - Георги Марков (агент "Николай"), Димитър Гочев (агент "Ивайло") и Тодор Тодоров.
Същото становище изрази в интервю за БНР и ловчанският митрополит Гавриил - че по Конституция е недопустима държавна намеса във вътрешноорганизационния живот на религиозните институции, но той оставя на Комисията по досиетата да прецени има ли право да отваря досиета на духовници.
Сегашното ново становище на Светия синод, последвало гнева на Неврокопския владика, е, че разпоредбите в Закона за досиетата са неприложими в този им вид спрямо вероизповеданията и в частност - спрямо Българската православна църква.
"Във връзка с изясняване на понятия и кръга на субектите по прилагането на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, е необходимо да се даде отговор на въпроса - дали при така изразената редакция за "публични дейности" по смисъла на цитирания закон в чл. 3, ал. 2, т. 6 "ръководители и членове на управителни органи на религиозни общности" попадат вероизповеданията въобще като субекти на правото със свои органи и в частност Българската православна църква (БПЦ) като представител на традиционната религия в Република България - източноправославното вероизповедание по смисъла на чл. 13, ал. 3 от Конституцията на РБ във връзка с чл. 10 от Закона за вероизповеданията", многословно се твърди в публикуваното ново становище
Висшите църковни дейци твърдят, че редица законови разпоредби (на чл. 3, ал. 2, т.6 и чл. 27, ал. 1, т. 3 от закона) са неприложими спрямо вероизповеданията изобщо.
По повод отказите на Синода да предостави исканите от Комисията по досиетата документи, нейният последният коментар преди време беше, че "макар синодът да бави и да отказва предоставянето на изисканите данни, и без тези данни те ще извършат проверките".
