На 27 декември почитаме паметта на св. Стефан - един от седемте ученици на Исус Христос, пръв архидякон и първият мъченик за християнската вяра.
Това е третият ден на Коледа, на който празнуват всички, носещи имената Стефан, Стефана, Стефка, Стоян, Стоянка, Станка, Стойчо, Стоимен, Стоичко, Цоньо, Запрян, Цонка.
Статистиката сочи, че Стефан е сред най-разпространените имена в България.
В превод то означава „венец“, затова и на този ден празнуват Венцислав и Венцислава.
Според традицията на този празник се „затваря кръгът“ на старата година.
Семейството се събира около обща трапеза с месни ястия. Трапезата трябва да включва свинско с кисело зеле и баница с месо.
Стефан е един от седемте ученици на Исус, избрани веднага след възкресението му, да се грижат за непрекъснато увеличаващото се християнско общество в Палестина.
Избраниците били наречени дякони, а Стефан бил пръв измежду тях в устройващата се Йерусалимска община-църква, в която влизали хора от всички среди и дарявали имотите си.
Св. Стефан е и първият християнски мъченик.
Юдейските началници веднага настроили народа срещу архидякона, тъй като били притеснени от нарастващия брой християни. Юдеите го оклеветили, че хули Бога и Мойсеевия закон и старейшините го осъдили на смърт.
Извели го извън Йерусалим - в Йосафатовата долина, където разярена тълпа го замервала с камъни до смърт. Мъченикът коленичил и преди да издъхне, се обърнал към небето: „Господи, не им зачитай този грях!“
Тялото му е оставено на зверовете и птиците. Според поверието Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.
През V в. част от мощите му са открити чрез видение, което получил един свещеник, и поставени в Сионския храм в Йерусалим.
