Полицаи протестират за по-високи заплати. Пушат цигари, пият вода или се разхождат заедно, защото така е по закон - нямат право да демонстрират или да стачкуват. И въпреки това те на практика стачкуват и то не от вчера. Отдавна свикнахме да живеем така все едно няма полиция.
Не съм видял някой да е започнал да си демонтира металните решетки от прозорците по първите етажи. Доброволно обитаваме затворнически килии, защото не вярваме, че полицията ще попречи на когото и да е да влезе през терасата.
Всеки месец си плащаме за охрана на частен СОТ, защото ако нямаш стикер върху вратата си, статистически ставаш по-гостоприемен към нежелани посетители в твое отсъствие.
В частните охранителни фирми работят над 120 хиляди души - два пъти повече от служителите на вътрешното министерство. Т.е. всички ние издържаме на практика три МВР-та. И въпреки това продължаваме да живеем в несигурност. Но това не е всичко.
В много села хората са се самоорганизирали и дежурят покрай нивите и градините си, за да не дойде някой друг да им обере продукцията. Жертват от времето си, в което могат да произведат още, да намерят нови клиенти, да спечелят повече - и за себе си, и за икономиката. Т.е. на практика и тези хора плащат.
Истината е, че гражданите плащаме за няколко МВР-та, а получаваме услуги като от половин МВР. Как тогава протестиращите полицаи могат да очакват подкрепа от обществото? Ами не могат. И въпреки това те имат право да са недоволни.
Скоро бях в Столичната дирекция на вътрешните работи. Посрещна ме млад, видимо интелигентен инспектор, който ме поведе из едни тъмни коридори, които не бяха боядисвани от десетилетия, на места мазилката се ронеше, а боята беше шупнала от влагата. Припомних си как изглеждат входовете на панелните блокове в гетото "Столипиново".
Когато стигнахме до кабинета на инспектора, той ме покани да седна на единствения здрав стол. Не видях компютър, но видях три работни места върху площта на средно широка баня. Не знам дали този инспектор и колегите му са сред протестиращите, но съм убеден, че те заслужават по-високи заплати. Много по-високи заплати.
И също така съм убеден, че разпасаните полицаи, които виждам единствено да нагъват банички на сянка, не заслужават по-високи заплати. Не заслужават и онези, които все още не са научили какви права имат гражданите, и какви полицаите, и се държат като милиционери от зрелия социализъм. Нито стотинка повече не заслужават и тези, които вместо да спасяват животи като регулират движението на опасни пътни участъци, застават на най-скришното място, за да "заработят" нещо.
Този, който трябва да отсее качественото от боклука, се нарича министър на вътрешните работи. И докато той продължава да говори за полицаите като някаква бройка хора, на които можем или не можем да им увеличим заплатите с 5% накуп, до тогава ще продължи ефективната стачка на полицаите. Ние ще продължаваме да им плащаме - и на тях, и на частните охранителни фирми, ще продължаваме да не получаваме достатъчно от тях, но пък и ще продължаваме да не очакваме повече.
А истинският въпрос е от какви услуги от страна на МВР имаме нужда и за какво си даваме парите. Този въпрос обаче убягва и на министъра, и на протестиращите. Може да ви е омръзнала, но вярната дума в този случай е реформа. Радикална. Протестиращите полицаи пък искали да имат право да работят и частно. Разбирай, ние да даваме още пари за частна охрана, за да изкарват повече те. Добре. По тази логика следващата стъпка на полицаите е сами да предложат закриването на МВР.
