Смешен плач за болниците

З�а �авната реформа сигурно е най-дълго чаканата промяна у нас. От десет години всички лекари и управляващи обясняват в надпревара как има нужда от промяна, но няма политическа воля, за да се направи.

Когато най-накрая политическата воля се намери, се оказа, че май липсва друга. Тази на лекарите и на бившите управляващи - политиците в опозиция. Или поне това показват последните няколко дни.

Делегираните бюджети, или иначе казано, липсата на достатъчно средства беше основният аргумент, с който медиците и опозицията атакуваха промените в здравеопазването. И той наистина звучеше основателно. Допреди няколко дни. Когато се оказа, че болниците ще получат средства за всяка реално извършена дейност.

За тази цел здравната каса прати нови договори, в които го пише черно на бяло. Финансовият министър пък официално увери, че ще даде още 350 млн. лв., защото реформата е започнала.

И точно тогава, когато според всяка здрава логика нещата трябваше да си дойдат на мястото, се оказа, че има друг проблем.

Реформата, казаха медиците и опозицията, се прави много бързо. Трябва да се подготви общественото мнение. Явно според тях изминалите десет години са изключителни кратък период за тази цел.

Това твърдение определено може да означава две неща. Че теорията за относителността на времето на Айнщайн наистина е вярна. Или просто определена

малка част от обществото иска реформа, ама друг път.

За съжаление в подкрепа на тази теза има доста аргументи. Най-основателният от тях е, че промените, които иска да направи правителството в сферата на здравеопазването, ще сложат край на хаоса в системата.

А това означава две неща. За някои лекари и фирми - край на изтичането на средства в бездънните им джобове. За опозицията - край на един от лостовете, с които да манипулира избирателите си.

Защото досегашната функция на така наречените малки болници, които се превърнаха в ядро на опита за генериране на напрежение, беше точно такава. Да се усвояват средства от "наши" фирми за ремонти, лекарства и луксозна апаратура, която седи неупотребявана.

Те служеха и за доказателство за мнимата грижа и ангажимент на политиците пред избирателите им.

В тези "малки болници" обаче никой човек, който има нужда от сериозно лечение, не можеше да го получи. Най-голямото доказателство за това е мнението на самите пациенти. На практика точно техният избор е на път да затвори малките болници.

Няма лечебно заведение, което да докаже необходимостта от съществуването си, ако в него има по един или двама пациенти на ден. А примери за подобни болници у нас, колкото искаш.

Според данните на здравната каса

140 лечебници през миналата година са имали по-малко от 5 пациенти на ден

Тогава за какво административно закриване говорят глашатаите на статуквото. Очевидно е, че пациентите, а не правителството избира кой да си отиде и кой да остане.

Лошото е, че този избор не харесва на определени хора в държавата. И затова сега те безскрупулно спекулират с мнението и гласа на пациентите. В опитите си да запазят нечестните си доходи и удобството си нямат нито спирачки, нито  свян. Така, както години наред крадяха от здравето на хората, сега се опитват да откраднат и гласа им.

Най-лесният вариант е правителството да се предаде и да "отложи" и тази реформа. Дано не го направи точно в името на обществото. Защото то много отдавна чака някой да сложи ред в здравната система.