В отворено писмо до шефката на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) родители поискаха извинение от ръководството на агенцията заради становище отпреди няколко дни.
Националната мрежа на родителите (НМР) смята, че агенцията тълкува превратно Закона за закрила на детето, като противно на Конвенцията за правата на детето и Конституцията на България приписва на държавата ръководната роля по опазването правата на детето.
Следва текстът на писмото, изпратено от НМР до директора на ДАЗД Ева Жечева:
На 15 август 2013 г. след повече от два месеца всекидневни мирни демонстрации, ДАЗД в многозначително становище намекна за възможността държавата да се "намеси" за да осъществи "закрила" на децата, чиито родители са ги изложили на риска да участват в обществения живот и да споделят с тях убежденията си.
НМР обръща внимание както на ДАЗД, така и на обществеността, че съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето отговорност за защитата и упражняването на правата на детето се носи приоритетно не от държавата и не от ДАЗД, а от родителите (чл. 5 и чл. 18 от Конвенцията). Държавата има второстепенна роля, намесвайки се единствено в случаите, когато родителите отсъстват, т.е. са изоставили или малтретират детето.
Да допуснем, че държавната агенция е загрижена за физическата безопасност на децата в случай на масови безредици. В такъв случай агенцията би трябвало да се обърне към органите, които носят отговорност за обществения ред, а не към редовите граждани, които упражняват свои основни права, заявявайки гражданската си позиция.
Допускането от страна на официален орган на властта, че общественият ред няма да бъде опазен по време на политическа демонстрация, е абдикиране от отговорността на държавата да изпълнява основната си функция.
Или с други думи – в България цари бездържавие и всеки гражданин сам носи отговорност за своята и на семейството си сигурност. Проблематичен е и фактът, че назидателните призиви и предупреждения от страна на агенцията са насочени към всички родители по принцип, а не във връзка с конкретен случай, в който е налице доказано виновно деяние спрямо малолетен гражданин.
По този начин ДАЗД влиза в априорната роля на орган, цензуриращ правата на родителите да правят независима преценка за обстоятелствата, при които е допустимо или не да водят децата си със себе си. Не случайно агенцията тълкува превратно Закона за закрила на детето, като противно на Конвенцията за правата на детето и Конституцията на България приписва на държавата ръководната роля по опазването правата на детето. Според становището ролята на държавата била да „съветва и обучава семейството за правата и отговорностите им спрямо децата.”
НМР обръща внимание на ДАЗД, че според Закона за закрила на детето държавните съвети и обученията се предприемат единствено като мярка за закрила в доказани случаи на дете в риск. ЗЗД по никакъв начин не упълномощава ДАЗД да влиза в ролята на полиция на мисълта или пътеводна светлина по отношение подхода и решенията на всички български родители.
В тази връзка НМР препоръчва на агенцията да поеме отговорността си в спешните и належащи нужди на децата, поверени на грижата на държавата поради факта, че са лишени от родителски грижи. За качеството на полаганите грижи от страна на държавата можем да съдим от факта, че към 2011г. от 5695 деца в СИ, 772 са с хронични заболявания, 963 – с психични и неврологични заболявания, а 1874 са с умствена изостаналост!
Това са заболявания, които не задължително са вродени, за тяхната поява и развитие средата оказва огромно влияние. В преценката за качеството на предоставяните от държавата грижи трябва да сметнем и 531 починали деца в СИ за периода между 2006 и 2010г. 409 от тях са били под 3 годинки. Оказва се, че смъртността сред децата под държавна опека е 13,5 пъти по-висока от смъртността сред децата в страната!
Въпреки изобилието от заболявания, в СИ работят едва 3-ма лекари, 40 мед. Сестри и 4-ма фелдшери. Най-голяма част от разходите отиват за издържане на административния персонал на централизирано и местно ниво. Тревожен е фактът, че становището на ДАЗД излиза след като няколко политици от левицата последователно се изказваха против присъствието на деца на протестите, като един от тях дори предупреди, че в някои страни отнемали деца от родители, които ги водят на протести (без да уточни кои са тези страни и не случайно – в Европа такива страни няма).
Това становище, заедно със заявената от МВР готовност за съдействие и амбиции за съответстваща промяна на законодателството, по категоричен начин доказва политическата тенденция за използване на идеята за правата на децата като евфемизъм за изземване отговорността на родителите по отглеждането и възпитанието. Няма да си спестим припомнянето, че протестите от изминалата година бяха и срещу два законопроекта, насочени против приоритетната роля на семейството в отглеждането на децата – проектите за Закон за детето и за Закон за предучилищното и училищното образование.
Специално в проекта за Закон за детето се даваше възможност за политически репресии (чрез неограничената власт на социалните служби да се разпореждат в семейството въз основа на субективната си преценка за възпитанието, интересите и нуждите на детето). Заплахата за българските граждани в качеството им на родители не е безобидна, а напълно реална.
Г-жа Жечева, извинете се на родителите!
криза, която тихо расте" />
