Поетът Борис Христов отказва държавен орден

П�т �тът Борис Христов отказва да получи ордена "Св.Св. Кирил и Методий" - първа степен.

В открито писмо до Министерския съвет, изпратено и до БТА, Борис Христов, който тази година ще навърши 65 години, пише, че е научил за предложение на правителството за удостояването му с високо държавно отличие, но отказва, тъй като то противоречи на негово решение, което е взел далеч преди промените в България.

В писмото се казва:

"Уважаеми дами и господа министри,

От медиите научавам, че на заседание от 26 май Министерският съвет е приел решение да бъда награден с орден "Св. Св. Кирил и Методий" - І степен - за заслуги в областта на културата.

Като оценявам вашето признание, уведомявам ви, че отказвам високото отличие, защото противоречи на моето решение от времето далеч преди промените в България - да не приемам държавни отличия, независимо от това коя политическа сила  управлява страната.

С благодарност за разбирането: Борис Христов".

Борис Христов е роден на 14 август 1945 г. в с. Крапец, Пернишко. Завършил е българска филология във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий", работил е като учител, журналист, редактор.

Автор е на двете най-безспорни български поетични книги през последните 50 години - изключителните"Вечерен тромпет" (1977) и "Честен кръст" (1982).

Автор е на романа "Бащата на яйцето" (1988), на новелите "Сляпото куче", "Долината на обувките", на книгите "Думи и графити" (1991), "Крилете на вестителя" (1991),  "Смъртни петна" (1991), " Думи върху други думи" (1992), "Каменна книга" (2006).

Написал е сценарии за игрални, анимационни и документални филми: "Корабът" (1980), "Смъртта на заека" (1982), "Сънувам музика" (1983),  "Лабиринти"(1984), "Бащата на яйцето"(1991) и др.

Съставител е на сборници и антологии: "Български разкази на ХХ век" (1995), "Народни писмена" (1995), "Веда Словена" (1998).

В поемата "Честен кръст" преди близо 30 години поетът се зарече да не пише повече стихове.

От години Борис Христов живее със семейството си в родопското село Лещен, Гоцеделчевско.