Младен Киселов е роден в Русе, завършил е режисура при Анатолий Ефрос в ГИТИЗ, Москва през 1968 г. Същата година дебютира с "Домът на Бернарда Алба" от Лорка в Драматичния театър в Пловдив.
Работил е и театрите в Кърджали и Бургас, в Народен театър за младежта (1971-1977 г.), Държавен сатиричен театър (1977-1982) - като главен художествен ръководител), Народния театър "Иван Вазов" (1983-1991). Бил е и зам.- генерален директор по художествените въпроси на Националния дворец на културата.
Правил е много постановки и в Театър 199, в НДК, в театрите във Велико Търново, Шумен, Перник, "Сълза и смях", Русе, Сливен и др.
От 1975 до 1991 г. беше асистент на проф. Желчо Мандаджиев във ВИТИЗ "Кр. Сарафов".
В българската театрална история са легендарни неговите постановки от 70-те и 80-те години на миналия век - "Човекоядката" на Иван Радоев с Тодор Колев в театър "София", "Театър, любов моя" на Валери Петров със Славка Славова и Таня Масалитинова, в Театър 199, "Сако от велур" на Станислав Стратиев в Сатиричния театър, спектаклите му по пиесите на Йордан Радичков "Опит за летене" в Народния театър "Ив. Вазов" и "Лазарица" с Григор Вачков в Сатиричния...
От 1991 г. живее в САЩ, където работи като педагог и режисьор. Преподава в Йелския университет, Ню Хейвън, Кънектикът още в началото на 80-те години, а от 1991 г. преподаваше режисура и актьорско майсторство в Драматичната школа на университета "Карнеги Мелън" в Питсбърг.
Успешни и популярни негови постановки са и "Животът - това са две жени" от Стефан Цанев, "Кой се страхува от Вирджиния Улф?" от Едуард Олби, "Чайка" - А.П. Чехов, "И най-мъдрият си е малко прост" от Александър Островски, "Дон Жуан" от Жан-Батист Молиер, "Рейс" от Станислав Стратиев, "Есенна соната" от Ингмар Бергман и др.
"Вярвам, че какъвто и театър да се прави, той трябва да бъде театър на достоверността. На достоверното човешко вълнение, независимо дали средата е условна или натуралистична. Зрителят може да повярва и на най-абстрактното, стига да има момент, в който да се идентифицира с героя.
Най-трудно е да го накараш да се познае в героите от сцената. Случи ли се обаче, ние вече сме влезли под кожата му и представлението, независимо от кой вид театър е, се е получило", каза Младен Киселов през 2006 г., когато поставяше в Театър 199 "Веселите Разплюеви дни" по текстове на руския драматург Сухово-Кобилин - трилогията "Сватбата на Кречински", "Дело" и "Смъртта на Тарелкин".
"Младен Киселов осъзнаваше театъра като живот и мисия. Театралната му енергия и любов нямаха граници. В професионалната си работа и в живота той излъчваше неповторимо човешко обаяние", се казва в некролог, издаден от Министерството на културата.
Поклонението ще е на 31 октомври от 15 ч. в храма "Св. Седмочисленици".
Последвайте ни
