А ко сте срещали тази модна напоследък дума, но се чудите какво значи това, можем да ви помогнем: Пермакултурата (перманентна агрикултура или перманентна култура) е авангардна, експериментална, екологична земеделска практика, свързана, от една страна, със стародавния опит на традиционните култури на земеделци от цялата планета, а от друга – с най-новите научни открития и откривателства „на границите на науката“, с новото научно и еко-хуманистично съзнание.
Доколко отговаря на това определение откритата днес и оповестена като първа градска пермакултурна градина “Златарски” в кв. Витоша, ще кажат специалистите. Това, което видях аз обаче, е цветно, живо и пъстро петно в междублоковото пространство близо до ул. "Георги Златарски" и бул. "Г.М. Димитров" - усмихнати деца, които ще запомнят как са посадили заедно черешово дърво, сред тях и няколко ромчета, доволни, че са участвали наравно с всички в изграждането на градинката. И това между цветя, зеленчуци, храсти. Сред тях пътечки, оградени с бели камъни.
Така градинката отговаря на едно от основните изисквания на пермакултурата: пермакултурните практики са свързани с отглеждането на максимален брой разнообразни видове, които живеят на едно място заедно, в съобщества, като в естествената природна среда, някои от които се намират в симбиоза – подпомагат взаимно развитието си и взаимно се пазят от вредителите, без отрови, по силата на биологичните закони на екосистемите.
Отглеждат се по много култури на едно място,
защото отглеждането на една-единствена култура изтощава хумуса и умъртвява почвата и естествената ѝ самоподдържаща се микроекосистема. Тя не може да вирее самостоятелно, без груба човешка намеса, свързана с ползването на отровни торове и на пагубни за живота на всички видове пестициди и химикали.
Теренът на градинката "Златарски" е от 4 декара,
а 70% от хората, които участват в изграждането й, живеят в съседство. Проектът, реализиран от сдружение "Щастливеца", струва над 11 хил. лв., продължава общо 7 месеца и ще завърши през декември.
Проектът е финансиран от Мтел еко грант. Идеята си те са предложили, като преди това вече са били започнали дейности по "Зелена София". Проектът заедно с още няколко подобни е спечелил в съревнование с около 30 проекта в конкурса на Мтел, като доброволци от компанията също са участвали в изграждането на градинката.
"Оптимист съм за това място,
защото вчера сложихме цветята, и почти веднага мястото се напълни. Когато нещо е хубаво, то привлича", каза за Вести.бг ръководителят на проекта Петър Вълчовски.
"Моята основна цел и мечта е да докажа, че на място, на което само допреди три месеца имаше единствено строителни отпадъци и бетон, може да се появи една градина. България е красива зелена страна и нека не я превръщаме в пустиня. Ние можем навсякъде да създадем нещо подобно, щом на бетона по този начин виреят цветя, чушки, домати. Демонстрационно това може да се направи в цяла София, щом подобни неща има дори на покривите на блоковете, както за последно видях във Виена", разказва ръководителят на проекта, който е роден в квартала.
Според него най-важното е децата да наблюдават целия процес и да свикнат с природата още от малки. "Ще търсим начин за следващи такива инициативи и проекти - това е особено важно за нас, за София и за България", каза Вълчовски.
Идеята е тук винаги да идват хора и ако някой поиска примерно да направи къщичка за птици, да бъде свободен да я направи, поясни Вълчовски. Иначе
разсадите за цветята и зеленчуците са дарени в по-голямата си част от хората от съседните блокове,
така се очаква те да бъдат и по-ангажирани с опазването на новата градинка.
Консултантът по изграждането на градинката арх. Филип Битраков изказа притесненията си от липсата на креативност в градската среда. Архитектите вече като че ли ги търсят главно, за да узаконят нещо, което е вече построено, а не за създаването на нещо креативно и на определен набор от документи, които всяка година стават все повече и повече. Служителите на общината не се интересуват от обемно-пространствената структура, не се интересуват от това как ще се чувстват хората, а ги интересуват само цифрови параметри и статистика, оплака се той.
Според него обаче инициативи като настоящата имат място дори в пренаселения град, стига хората да отворят съзнанието си към това, че в града не е необходимо да се отглеждат внесени от чужбина цветя и декоративни растения, а могат да бъдат заменени с
местни устойчиви сортове растения, които традиционно са част от софийската екосистема.
Дъждовната вода все още не е толкова замърсена и представлява възможност за естествено напояване - от повече от 10 години вече не се съдържа олово в бензина на автомобилите, а оловото беше едно от най-опасните и вредни вещества , които се натрупват в плодовете и зеленчуците, които хората по-късно консумират.
Като пример за положителни практики той посочи Холандия, където много местни жители помагат при изграждането на подобни градинки, а когато дойде време да се бере, те берат, мерят го на кантара и си плащат, въпреки че дърветата са отгледани със собствения им труд. Така всъщност част от парите се използват, за да се субсидират нови градини или да се развиват съществуващите. Подобни проекти по думите му има във Франция, в Англия, а във Виена има градска пермаградина, подпомогната от кмета на града.
