Според Димитър Янчев, прокурист на "Сортови семена - София" АД, хората, които отглеждат малки количества зеленчуци в дворовете си, започват да затревяват градините и да садят цветя.
Наблюденията на специалистите са, че
цветята по терасите се увеличават, но същевременно много от жителите в градовете правят и разсад, предимно на домати.
Виладжиите и хората от село все по-малко предпочитат традиционните наши сортове домати - Балкан, Кристи, Бонония, Миляна и Трапезица, за сметка на нови вносни сортове, главно от Италия - "Хоумстед" , "Марманд", "Биволско сърце","Сърцето на Албенга". Тези домати освен, че са по-едри, са и с по-сладък вкус, коментира специалистът.
Дружеството "Сортови семена-София" АД, предлага семена на 42 сорта домати, 41 сорта пипер, 11 сорта краставици, чиито срок за садене е до края на май - началото на юни. Според специалиста хората могат да останат излъгани при купуването на готов разсад от пазара, където няма гаранция за сорта и неговите качества.
Ранните сортове дават повече на брой плодове, но това не означава по-голям добив, отбеляза Янчев. В дворовете не липсват българските краставици "Гергана", които са единственото изключение от общото правило да се купуват вносни сортове зеленчукови семена.
Постоянно остава търсенето и на пипер, тиквички, репички и салата, която се е наложила през последните години над марулята. Това са и зеленчуците, които традиционно могат да се видят в градинката на българина, отбеляза за БТА Десислава Тюлтинова, експерт в "Сортови семена - София"АД.
Сред "новите" зеленчуци, които никнат в дворовете са спанакът и вносни сортове боб.
Все по-често се търсят и рукола, сибирски лук (който не люти) и билките - мента, лавандула, розмарин, риган, мащерка и салвия (градински чай), но като цяло екзотичните видове се налагат по-бавно на пазара, коментират специалистите.
Модата в момента е на по-ниските цветя. По думите на Тюлтинова
най-отглежданото цвете в селския двор на българите е божурът, а на балконите в градовете - петунията.
Сред най-търсените цветя са латинки, калдаръмче, мушкато, астри, карамфили, вербена, цинии и петунии.
От луковичните растения най-купувани са далиите, гладиолите, глоксиниите, калите, ирисите и лилиумите.
Луковиците, предлагани от дружеството са основно от Холандия.
Българинът все още се доверява на родните сортове семена от пшеница, тритикале, овес. От зърнено-фуражните култури вносни се налагат предимно при царевицата и слънчогледа. Освен от произхода на сортовете, стопаните се интересуват и от тяхната "чистота".
От "Сортови семена" декларират, че техните продукти не са генно модифицирани, за което разполагат със съответните сертификати.
Хит през годината са картофите,
като нарастването на продажбите спрямо миналата година е 120%, казва Янчев. Специалистите го отдават на значителното им поскъпване на пазара. Основно се търсят оригиналните холандски семена. Преразмножените в България сортове се продават все по-малко поради липса на интерес.
Най-търсени от фиданките са ябълките и черешите, отчитат от "Сортови семена". Търсят се също кайсии, круши и сливи. Сортовете се произвеждат в България, но почти всички са "внесени" у нас преди 50-100 години. Според специалисти, произведените у нас сортове овошки по-дълго плододават. Дръвчетата, които започват да дават обилен плод още на третата година имат по-къс живот, посочват експертите.
Продажбите на сортиви семена вече надминават нивата от 2008 г.
През миналата година се отчита намалено търсене на зърнени култури - пшеница, ръж и овес, но от есента на 2010 г. продажбите отново са се покачили.
Освен зърнените, при които търсенето е нараснало с 20%, увеличение има и в продажбите на зеленчукови и тревни семена за стопанската 2010/2011 г., съответно с 20% и 15%.
Специалистите отчитат, че са намалели производителите на зеленчуци за продажби на едро, като обяснението е големият внос на готова продукция на конкурентни цени.
Около 70-80% от поръчките към дружеството се изпращат на адреси в страната. За дистрибуцията на семената основен принос имат и клоновете на "Български пощи", чрез които се реализира продукция за над 100 хил. лева годишно, съгласно подписан договор между двете дружества.
Източник: БТА
Последвайте ни
