У чителите у нас са намалели със 70 на сто от 2000 г. насам, докато преподавателите във висшите училища са се увеличили с 5% за последните 15 години.
В България сега работят 85 000 учители в средното образование и 23 750 преподаватели във ВУЗ-овете, съобщи данните председателят на синдиката "Образование" към КТ "Подкрепа" Юлиян Петров.
Средната възраст на учителите в детските градини е 59 години, а на техните колеги от училищата - 57 години.
След пет години 35 на сто от българските учители ще бъдат в пенсионна възраст. Същевременно, учителите до 30 години са едва 717 или под 1% от останалите им колеги.
Мъжете в детските градини са под 1 на сто, 11 на сто - в средните общообразователни училища, 30 на сто - в професионалните гимназии. Това означава, че педагозите мъже са около 15%, като след пет години те ще намалеят до 9%, прогнозират от синдиката.
От 2000 г. насам децата в детските градини са се увеличили с 20 на сто, учениците са намалели с 40 на сто, а студентите са се увеличили с 12 на сто. Децата в детските градини у нас сега са 240 000, учениците са 751 000, а студентите - 273 000.
За последните 15 години са закрити 923 училища
Сега училищата в България са 2568, като от 2000 г. насам са закрити 923 училища, или 36% от общия им брой, обобщават още от синдиката.
През 2015 г. детските градини у нас са 1991, при 3249 през 2000 г., което означава, че са били закрити 40 на сто от тях.
Висшите училища са 54, като за последните 15 години са се увеличили с 20 на сто.
Според образователния синдикат броят на училищата в България не съответства на броя на учениците, като училищата са с около 35% по-малко от средностатистическото европейско съотношение. Броят на педагогическите специалисти в България също е с 55 на сто по-малък от необходимия.
Двусменният режим на организация на учебно-възпитателния процес у нас също е негативна "придобивка" по отношение на Европа, според Петров. Той припомня, че няколко пъти синдикатът предлагат да има стандарт за училищата.
Българските учители са най-бедни в Европа
Българските учители са най-бедни в Европа, като вече са и след румънските си колеги. За сравнение, гръцките учители при най-голямата криза в страната си получават три пъти по-високи заплати от нашите педагози, обобщават от синдиката.
В Люксембург учителската заплата е 17 пъти по-висока от българската, а средното европейско възнаграждение на учителите е около осем пъти по-голямо.
От синдиката настояват за увеличение с 20% на работната заплата на българските учители.
В момента България отделя за образование 3,1 на сто от БВП,
а за средното образование се дават по-малко от 2,9%, посочват от синдиката и припомнят, че дори през военната 1942 г. парите са били 10% от БВП, като образованието е било втори приоритетен сектор след земеделието.
За сравнение, от синдиката предоставят и данни за финансирането на образованието в Европа. В Кипър се отделят 12,6% за образование, в Исландия - 7,9, в Дания - 7,8, в Босна и Херцеговина - 6,4, в Холандия - 5,7, в Украйна, при гражданска война, - 7, в Грузия - 5, в Испания - 4,2, в Македония - 3,6, и в Румъния - 3,7 на сто.
Средно за Европа средствата, отделяни за образование, са 5,7 на сто, като препоръката е всички страни от ЕС да дават поне 6%
