Горчо Мерджанов: Просветата и възпитанието - залог за благоденствие

Г орчо Стоянов Мерджанов (11 окт. 1857 - неизв.) е роден в с. Широка лъка, Смолянско. Именно там той получава образованието си.

През 1875 г. отива в с. Чепеларе, където учи обущарски занаят. Проявява голяма социална активност, което му създава авторитет в селото. За известно време той е учител в с. Чепеларе, а от 1878 г. е назначен за писар в новосъздаденото акцизно управление в Станимака (дн. Асеновград).

Впоследствие Горчо Мерджанов заема различни държавни служби: акцизен агент в с. Чепеларе, подсекретар на акцизното управление в Пловдив, магазинер в Дирекция на финансите на Източна Румелия.

Той е и инициатор на редица мероприятия, свързани с благоустрояването и културно-просветното развитие на Родопския край, и по-специално на селата Чепеларе, Широка лъка, Стойките и Върбово. С дейното му участие се учредява образователното дружество „Родопска искра", отпусната е голяма помощ за откриването на третокласно училище в с. Чепеларе (1882). Поема инициативата за образуването на кооперативно дружество „Водопад", чиято цел е електрифицирането на селището.

Горчо Мерджанов прави и други значителни дарения. През периода 1899-1902 г. влага много труд и собствени средства в изграждането на читалищната сграда в Чепеларе. С цел да подпомогне бедни ученици дарява 40 хил. лв. на училището в същото село и 20 хил. лв. на училищата в с. Стойките и с.Върбово. Не забравя и читалището в родното си село Широка лъка, което получава през 1929 г. 50 хил. лв. Вероятно някои от тези парични дарения са оформени като фонд, но липсват данни за това.

В писмото си до училищното настоятелство в с. Широка лъка от 10 юни 1929 г. Мерджанов разкрива мотивите, ръководили го в обществената му дейност и подтикнали го към дарителство.

„Понеже и сега, при напредналата си възраст, продължавам да вярвам, че само чрез просветата и възпитанието, които се дават в нашите училища, българският народ, след постигналите го нещастия, ще може да се насочи в пътя на културата, едничкия залог за истинското му благоденствие...", пише той.

Особено необходима по негово убеждение е помощта в тази насока за Родопския край. Мерджанов прави дарението 40 хил. лв., които по желание на дарителя трябва да се разделят на две части и да се внесат на срочен влог - съответно за по 60 и 20 години.

Волята на дарителя е след изтичане на съответните срокове от годишните лихви да се поеме издръжката на двама бедни, трудолюбиви и способни ученици до завършване на висше образование, както и да се купуват учебни помагала и облекло за бедни ученици.

Дарението е прието и фондът е образуван с протокол на училищното настоятелство в с. Широка лъка от 15 юни 1929 г. Управлява се от настоятелството, което изпълнява волята на дарителя и влага капитала на два срочни влога. Липсват данни за фонда след тази дата.

Горчо Мерджанов полага грижи и за училищното дело в с. Стойките. През 1932 г. предоставя 40 хил. лв. за довършване строежа на училищната сграда. Други 10 хил. лв. дарява за образуване на фонд, носещ името му. Желанието му е сумата да се олихвява в продължение на 10 години, след което годишните приходи да се употребяват за подпомагане на бедни ученици. Дарението е прието и фондът е образуван с протокол на училищното настоятелство от 26 януари 1934 г. Управлява се от училищното настоятелство. В знак на благодарност училището приема за свой патрон името на дарителя. Други данни за фонда не са намерени.

Благотворителната дейност на Горчо Мерджанов е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г.".

Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.