НЦИОМ: Йорданка Фандъкова - политик № 1

Най-бързо расте одобрението към Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството. Рейтингът й нараства най-бързо, обяви Националният център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ).

От началото на годината е регистриран ръст на одобрението със 7% и спад на неодобрението с 6% за работата на министъра на околната среда и водите Нона Караджова.

Според последното представително проучване на НЦИОМ

кметът на София Йорданка Фандъкова е най-одобряваният български политик

през май (от 61% от българите). Фандъкова е одобрявана от близо 70% от софиянци и от 86% от симпатизантите на ГЕРБ.

Следват Росен Плевнелиев (53.5%), Бойко Борисов (50.0%); Цветан Цветанов (44.3%), Лиляна Павлова (43.9%), Мирослав Найденов (43.8%), Николай Младенов (41.9%), Меглена Кунева (41.2%), Георги Първанов (40.4%), Маргарита Попова (39.9%), Вежди Рашидов (36.7%), Сергей Игнатов (33.8%), Свилен Нейков (32.7%).

Кристалина Георгиева продължава да получава много високо одобрение (68%) за дейността си като български еврокомисар. Но според специалистите от НЦИОМ тя не може да бъде поставяна в класацията на най-одобряваните политици, които работят в България.

Ако през последната седмица на май 2012 г. имаше парламентарни избори,

в Народното събрание щяха да влязат само три партии - ГЕРБ, БСП и ДПС.

Партия ГЕРБ би получила 31.1% от гласовете на избирателите, БСП - 17.9%, ДПС - 7.0%.

В момента ГЕРБ запазва 71% от избирателите си от 2009 г., БСП - 81%, а ДПС - 85%. ГЕРБ задържа по-добрите си позиции от останалите партии сред хората в трудовоактивна възраст, сред образованите, жителите на областните градове и столицата.

Новоучредената партия "България на гражданите" дава заявка за влизане в следващия парламент, но изводи могат да се правят след по-продължителен период на наблюдение на обществените нагласи.

Към момента е трудно да бъде измерена електоралната тежест на партиите от "Синята коалиция" (СДС и ДСБ), както и на партия "Атака". Доколкото изследването се провеждаше на терен непосредствено след като Мартин Димитров подаде оставка като лидер на СДС и започна процес на разцепление в Синята коалиция, то получените данни не могат да бъдат надежден ориентир за по-нататъшните перспективи на двете десни партии.

В отговор на въпроса: "Кой печели от разцеплението в Синята коалиция?", 26% от интервюираните посочват ГЕРБ, а 19% - БСП. Най-масовият отговор обаче е този, че от разцеплението не печели никой - това твърдят 38%.

Очевидно на случилото се гледа като на по-скоро деструктивен процес, от който няма победител.

Към момента

НЦИОМ регистрира разпиляване на националистически ориентирания вот

към няколко формации.

Ситуацията около избирателите на партия "Атака" в този смисъл е нееднозначна. От една страна, формацията на Волен Сидеров губи позиции, от друга страна обаче, отлелият се от него електорат не е твърдо ориентиран в друга посока.

За последните десет месеца не се променя делът на хората, които твърдят, че са разочаровани от партиите, на които симпатизират - те са около 26% от населението. Най-много разочаровани има сред хората на възраст между 40 и 60 години и сред високообразованите.

Сред избирателите на БСП има повече разочаровани, отколкото сред избирателите на ГЕРБ.

7% от българите твърдят, че ще гласуват за нова партия главно поради разочарование от партията, на която симпатизират.

В майското си проучване НЦИОМ изследва отношението към практиката в някои общини избирателните секции да се изнесат извън ромските махали като превантивна мярка срещу купуването на гласове. 45% одобряват подобна идея, против нея се обявяват една четвърт - предимно бедните хора и самите роми.

В столицата е регистрирана повишена критичност към идеята. Над средното одобрение идеята получава сред мъжете, сред хората на възраст от 40 до 49 години, сред високообразованите и заможните респонденти, както и сред живеещите в градовете - областни центрове.