НЦИОМ през ноември: ГЕРБ - 24,5%, БСП - почти 19%

Г�Б �Б остава политическата формация с най-много привърженици в началото на ноември, сочи националното представително изследване на НЦИОМ, направено в периода 1-7 ноември 2012 г. Изследването обхваща 1000 пълнолетни български граждани в 86 населени места в цялата страна. Методиката е сравнима с всички регулярни представителни проучвания на НЦИОМ от 1990 г. насам.

Симпатии към управляващата партия декларират 24,5% (с 2% по-малко в сравнение със септември). Близо 19% от интервюираните посочват, че симпатизират на БСП (с 1,5% повече от септември).

Симпатии към ДПС изразяват 6,4%. През ноември с 2% нарастват привържениците на "България на гражданите", които в момента са 6,2% от интервюираните. Като симпатизанти на "Синята коалиция" (СДС и ДСБ) се определят общо 3,6% от участвалите в изследването, а като симпатизанти на "Атака" - 3%.

От по-малките партии, симпатии около и над 1% събират: НФСБ (1,5%), НДСВ, РЗС и ВМРО.

Еврокомисарят Кристалина Георгиева е публичната фигура с най-високо одобрение - 65%, макар НЦИОМ да не я поставя в класацията на българските политици.

Веднага след нея е столичният кмет Йорданка Фандъкова с 57%.

Политик № 1 в национален план през ноември е президентът Росен Плевнелиев с одобрение 52%. Неодобрение към работата на държавния глава продължават да изразяват една трета от интервюираните.

Второто място се заема от министър Лиляна Павлова, одобрявана от 50% от интервюираните.

Трети е премиерът Бойко Борисов с одобрение 43%, следван от министъра на земеделието и хрните Мирослав Найденов и министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов с по 42%.
Одобрението за работата на Борисов намалява с 3%, а неодобрението в началото на ноември е 49%.

През ноември Георги Първанов е одобряван от 41% и е шести по популярност сред българските политици. Той качва 7% одобрение в сравнение със септември, точно с толкова намалява и неодобрението му. Одобрението към Първанов расте в групите, традиционно подкрепящи БСП.

Следващите места в топ 10 на българските политици се заемат от вицепрезидента Маргарита Попова и от министри - Вежди Рашидов (с 34% одобрение), Николай Младенов (33%), Сергей Игнатов (33%) и Свилен Нейков (31%).

От септември насам, най-голям ръст (7%) бележи одобрението за работата на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, който е одобряван от 25%.

През последните месеци расте както одобрението, така и неодобрението към министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев. Подобна тенденция е регистрирана и в оценките за работата на здравния министър. Нараства критичността към ресорите „социална политика" и „финанси".

Извън 10-те най-одобрявани български политици през този месец остава Меглена Кунева, одобрявана от една трета от българите. Подкрепата за нея расте с 2%, с колкото се увеличават и симпатизантите на партията й. Кунева запазва добри позиции сред левите избиратели (одобряват я 43% от тях), но губи симпатии сред привърженици на ГЕРБ.

Леко нараства одобрението за работата на полицията и на армията (съответно с 2% и с 1%). В началото на ноември 42% одобряват полицията, а 40% - армията.

Лек ръст (с по 2%) бележи одобрението към дейността на съда и на прокуратурата. Въпреки това, обаче, одобрението към двете институции остава ниско.

Българската православна църква е одобрявана от 48% от българите. Изследването е приключило в дните около смъртта на патриарх Максим и данните не съдържат оценки за последвалите събития.

От началото на лятото е налице тенденция към свиване на одобрението за работата на парламента и на правителството, като заедно с това расте и неодобрението към тях. Българите, които през ноември одобряват работата на кабинета, са 29%. Този дял е с 2% по-нисък от регистрирания през септември. Неодобрението към правителството е двойно по-висок дял от одобрението (57:29 процента).

Управляващите са критикувани най-често от възрастните и бедните респонденти. Но оценките за работата на кабинета все повече се оказват политически обагрени. В началото на ноември 2012 г., хората, които дават негативни оценки за работата на парламента, са четири пъти повече от преценяващите, че институцията работи добре (68:17 процента). Одобрението към дейността на 41-то Народно събрание намалява с 5% спрямо септември, с толкова расте и неодобрението.