ГБ Б остава политическата формация с най-много
привърженици в началото на ноември, сочи националното представително изследване на НЦИОМ, направено в периода 1-7 ноември 2012 г. Изследването обхваща 1000 пълнолетни български
граждани в 86 населени места в цялата страна. Методиката е сравнима с
всички регулярни представителни проучвания на НЦИОМ от 1990 г.
насам.
Симпатии към управляващата партия декларират 24,5% (с 2%
по-малко в сравнение със септември). Близо 19% от интервюираните посочват, че симпатизират на БСП (с
1,5% повече от септември).
Симпатии към ДПС изразяват 6,4%. През ноември
с 2% нарастват привържениците на "България на гражданите", които в
момента са 6,2% от интервюираните.
Като симпатизанти на "Синята коалиция" (СДС и ДСБ) се определят общо
3,6% от участвалите в изследването, а като симпатизанти на "Атака" - 3%.
От по-малките партии, симпатии около и над 1% събират: НФСБ (1,5%),
НДСВ, РЗС и ВМРО.
Еврокомисарят Кристалина Георгиева е публичната фигура с
най-високо одобрение - 65%, макар НЦИОМ да не я поставя в класацията на
българските политици.
Веднага след нея е столичният кмет
Йорданка Фандъкова с 57%.
Политик № 1 в национален план през ноември е
президентът Росен Плевнелиев с одобрение 52%. Неодобрение към работата на държавния
глава продължават да изразяват една трета от интервюираните.
Второто място се заема
от министър Лиляна Павлова, одобрявана от 50% от интервюираните.
Трети е премиерът Бойко Борисов с
одобрение 43%, следван от министъра на земеделието и хрните Мирослав Найденов и министъра на
вътрешните работи Цветан Цветанов с по 42%.
Одобрението за работата на Борисов намалява с 3%, а неодобрението в началото на
ноември е 49%.
През ноември Георги Първанов е одобряван от 41% и е шести по
популярност сред българските политици. Той качва 7% одобрение в
сравнение със септември, точно с толкова намалява и неодобрението му.
Одобрението към Първанов расте в групите, традиционно подкрепящи БСП.
Следващите места в топ 10 на българските политици се заемат от
вицепрезидента Маргарита Попова и от министри - Вежди Рашидов (с 34%
одобрение), Николай Младенов (33%), Сергей Игнатов (33%) и Свилен Нейков (31%).
От септември насам, най-голям ръст (7%) бележи одобрението за
работата на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло
Московски, който е одобряван от 25%.
През последните месеци расте както одобрението, така и неодобрението към
министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев. Подобна
тенденция е регистрирана и в оценките за работата на здравния министър.
Нараства критичността към ресорите „социална политика" и „финанси".
Извън 10-те най-одобрявани български политици през този месец остава
Меглена Кунева, одобрявана от една трета от българите. Подкрепата за нея
расте с 2%, с колкото се увеличават и симпатизантите на партията й.
Кунева запазва добри позиции сред левите избиратели (одобряват я 43% от
тях), но губи симпатии сред привърженици на ГЕРБ.
Леко нараства одобрението за работата на полицията и на армията
(съответно с 2% и с 1%). В началото на ноември 42% одобряват полицията, а
40% - армията.
Лек ръст (с по 2%) бележи одобрението към дейността на съда и на
прокуратурата. Въпреки това, обаче, одобрението към двете институции
остава ниско.
Българската православна църква е одобрявана от 48% от българите.
Изследването е приключило в дните около смъртта на патриарх Максим и данните
не съдържат оценки за последвалите събития.
От началото на лятото е налице тенденция към свиване на одобрението за
работата на парламента и на правителството, като заедно с това расте и
неодобрението към тях. Българите, които през ноември одобряват работата на кабинета, са
29%. Този дял е с 2% по-нисък от регистрирания през септември.
Неодобрението към правителството е двойно по-висок дял от одобрението
(57:29 процента).
Управляващите са критикувани най-често от възрастните и
бедните респонденти. Но оценките за работата на кабинета все повече се
оказват политически обагрени.
В началото на ноември 2012 г., хората, които дават негативни оценки за
работата на парламента, са четири пъти повече от преценяващите, че
институцията работи добре (68:17 процента). Одобрението към дейността на 41-то
Народно събрание намалява с 5% спрямо септември, с толкова расте и
неодобрението.
Източник:
БГНЕС - архив
