Българинът не обича различното от себе си, а и не иска да се променя, каза за БТА народопсихологът проф. Николай Данчев, помолен да коментира дали у нас вече има по-голяма търпимост към хората с различна ориентация.
Поводът е предстоящият гей парад "София прайд" на 18 юни в столицата (pridesofia.org), около който има различни мнения и реакции. Парадът се организира за четвърта поред година.
Анкета на БТА показва, че отношението на хората не е крайно, но повечето не смятат, че трябва толкова открито да се парадира със сексуалната ориентация, каквато и да е тя.
Дали някой е хомосексуалист, е негова работа, но не е нужно да го демонстрира, че чак и на парад, е мнението на 24-годишната Даниела, която работи във Великобритания.
Нямам нищо против тях, възприемам ги като хора като мен, но сексуалността е нещо лично, смята тя.
Подобно е и мнението на 40-годишния Валери Велинов, който заявява, че
парадът не му пречи, но не би отишъл да го гледа,
той не би искал и 3-годишната му дъщеря да види подобно нещо, тъй като се притеснява, че може да й повлияе в негативна посока и да обърка представите й. Иначе няма негативно отношение към хората с различна сексуална ориентация и не се отнася с предубеждение при общуването с тях.
30-годишната Мария, която е майка на две деца, пък е категорично негативно настроена към подобни прояви. Освен че се притеснява за отражението им върху двете си момчета, тя смята, че е проява на лош вкус и не харесва самата демонстративност на хомосексуалните по време на парада.
По-либералните нагласи в обществото представя кандидатът на БСП за кмет на София и общински съветник на левицата Георги Кадиев, който декларира, че ще отиде на парада, именно за да подчертае нормалността на това да възприемаш хората каквито са. Преди седмица той дори предложи Столичната община да е съорганизатор.
Народопсихологът проф. Николай Данчев коментира, че все още такива прояви не се приемат от българина, който трудно преглъща
различието в сферата на сексуалното общуване и морала
У нас гейовете се възприемат като хора, които са извън нормалните ценности, са наблюденията на проф. Данчев.
Според него дори да декларираме, че нямаме проблем и да се показваме демократични, вътре в себе си таим неодобрение и предубеждения към тези хора и ги възприемаме като сбъркани и аутсайдери.
Проф. Данчев напоследък забелязва известна промяна, но само в някои аспекти. Все още обаче в сферата на сексуалното общуване и морала българинът остава по-консервативен, посочва народопсихологът.
Той смята, че и по принцип сме консервативни и не обичаме да разчупваме стереотипите си.
Народопсихологът обаче вижда в
отношението към хората с различна сексуална ориентация само пример за реакцията на нашенеца към различието
като цяло. Да приемеш инакомислещия, човекът с друг морал, е един частен случай и израз за всичко онова натрупано през годините, което влияе на националния ни характер, смята той.
Българинът не обича и по-талантливия, по-учения, по-възпитания, по-четящия. Ученолюбивият например го наричат кариерист. Може би натрупано още от старото българско патриархално семейство, минало през много обществени строеве, това качество се е вградило като фундамент у нас.
Според проф. Данчев друга причина е робската психика, формирана от българския народ, която дава отражение върху националния характер. Ние все сме били зависими от някого - дали това е Византия, Турция, Русия, Германия, САЩ, няма значение, отбелязва той. Това е причината все да чакаме някой друг да ни свърши работата. Освен това дълбоко в себе си българинът гледа да няма глава, която да стърчи над другите.
Така още от едно време българинът не приема бунтарите, независимо в каква област се изявяват те. Дори хора като Левски и Ботев на времето си не са били добре приети от съвременниците си, а едва по-късно идва признанието за заслугите им, каза проф. Данчев.
Почти няма промяна в манталитета през последните 130 години,
е мнението на народопсихолога. По негови наблюдения талантливите деца например са малтретирани в училище от неформални лидери, които се опитват да ги натикат в общата група, за да не се отличават от останалите.
Проф. Николай Данчев признава, че българите са станали по-интелигентни и по-образовани, разчупили са до известна степен формата си на живот, но това по думите му става бавно и ще минат дълги години, преди да се пречупи окончателно подозрението към другостта.
На думи българинът много иска да се промени, но в действителност остава в коловоза на старите си разбирания за начина на живот на групата и на отделния човек. Тази промяна по презумпция е възложена на младите хора, а голяма част от тях за съжаление вече не са в България, коментира народопсихологът.
Според него интелектът на България трябва да се мобилизира, за да може да се наложи качествена промяна на българското мислене.
Путин скоро ще умре" />
