9 септември, събота, 10ч. Сборният пукнт е до НДК. Група от пет човека тръгваме на обиколка в София, на която ще слушаме за Тодор и Людмила Живкови, плюсовете и минусите на плановата икономика и Държавна сигурност.
Ще минем покрай Партийния дом и (празното място на) мавзолея на Георги Димитров.
ДА ПОКАЗВАШ СОЦИАЛИЗМА НА 9 СЕПТЕМВРИ - РАЗКАЗ В СНИМКИ
Почти 30 години след вътрешнопартийния преврат, това не е празнична деветосептемврийска манифестация. Българският социализъм вече е доброволен туристически продукт.
В момента всеки гост или жител на София може напълно безплатно да се включи в Sofia Communist Tour - обиколка на различни места в центъра на града, свързани с комунистическото минало, да чуе как е построен НДК или как се е пазарувало в ЦУМ.
Нелинеен разказ ти разкрива как режимът е дошъл, съществувал и останал в историята. Накрая се возиш и на Трабант. Обиколката е безплатна, но накрая всеки има възможността да остави колкото пари прецени за социзживяването.
Същата компания предлага и регламентирано платен тур на София, при който можеш да обиколиш целия град с малката източногерманска кола. Ако имаш желание и пари, ще ти организират и пътуване до Бузлуджа с Трабант. Тази година е имало такова.
ПОПУЛЯРНИТЕ ВЕЩИ ОТ СОЦА - ПРИПОМНЕТЕ СИ
Пешеходната манифестация на 9 септември е привлякла една холандка, един индиец, една полякиня и един италианец, всичките на възраст между 30 и 45 години. Никой не е помирисвал социализъм, само полякинята може да направи някакви сравнения с историите от нейната страна.
Трима от тях са дошли заради нискобюджетните полети. Нарастването на възможностите да пътуваш към и от България с евтин самолетен билет ражда малък туристически бум.
Той е особено видим в безплатните пешеходни турове в София, на които все по-големи групи от чужденци обикалят и слушат защо града се казва така, кой е построил "Александър Невски" и естествено - за комунизма.
"Може да се каже, че са по-различни от типичните туристи.
Много от хората, които идват на комунистическия тур, имат някакъв афинитет към историята, или конкретно към социализма", разказва ми Иво, който е водач в няколко различни туристически обиколки в българската столица, включително на идеологическата.
"Има много хора, които са тръгнали да пътуват сами. Това не са типичните снимащи туристи."
Вещите и тунингът от соца, които носят носталгия
NYT: Защо жените бяха по-доволни от секса през социализма
Най-много са холандци, германци и англичани. Следваща по численост е събраната група на италианците и испанците. Трети са американци и австралийци - най-пътуващите нации, с които ни дели океан.
Иво е човекът, който запознава всички тях с банални за нас истории - как са убили Георги Марков или как сме чакали в списъци за кола. Или:
Един човек влязъл в ЦУМ със заръката да купи пералня. Имало прекалено голяма опашка и пералните свършили. Магазинерът обаче му казал: "По-добре си вземи хладилник. Сега има, утре не се знае." Така човекът се върнал при жена си с хладилник.
Никой от хората в тази малка група не се впечатлява толкова много от Трабанта или от НДК и личността на Людмила Живкова, колкото от малките ежедневни истории, които Иво вмъква в големия разказ.
"Ние знаем голямата история за комунизма, но нямаме представа какъв е бил животът през това време",
казва ми холаднката.
"Опитваме се да разкажем балансирана история за т.нар. комунизъм. Това предизвиква различни реакции. Има хора, например от САЩ, които са възпитавани да мислят, че тук сме се ядяли и съответно се изненадват", допълва Иво.
Действително в обиколката няма нито преобладаващ патос на осъждане, нито на възхвала на социализма. Казва се, че в един момент сме били сред големите производители на домати и вино в световен мащаб, както и че огромен дял от населението са били информатори на ДС.
Съответно обременяването го няма.
Четете още:
Как соцрежимът се пропагандираше чрез спорта
Куба - дори не подозирате какво ви очаква там
"Може да е комунистическо, но е хубаво",
спокойно казва полякинята за сталинистките сгради от Триъгълника на властта. Що се отнася до репресиите, идващи от хубавия Партиен дом, в нейната страна са били по-тежки. Може и да сравнява.
"В Полша доста повече сме се бунтували срещу комунизма, докато тук явно сте го били приели. Предполагам, че е въпрос на манталитет."
Според нея е много важно западноевропейците да разберат как в социалистическите магазини не е имало нищо. Визира хора като гаджето й, който е италианец.
"В Италия учим много какви са ги вършили Хитлер и Мусолини, но не толкова много какво е правил Сталин. Обясняват ни, че е имало социалистически страни, но не и за много от лошите неща", раказва той. Може би затова и най-интересна му е била историята за "Българския чадър" и Георги Марков.
Трудно е да разбереш какво е преобладаващото мнение на чужденците за социализма.
"Има хора, които са особено осъдително настроени, у други пък личи някаква симпатия", разказва Иво. Трети не дават оценки.
"Чух един старец в Берлин, който разказваше как е бил по-щастлив тогава. Това ми се стори шокиращо. Сега разбирам по-добре защо мисли така",
разказва индиецът, който за пръв път се е сблъскал с концепцията за "социалистически режим" след като идва в Европа.
Неговата фраза е най-близкото до "поука", което чувам от мненията след тура, завършващ с возене с Трабант. През цялата продължителност чужденците почти не задават въпроси.
Тяхната манифестация е на превъзходство. Накрая всички признават, че не могат да си представят да живеят в такъв режим.
Питам и Иво има ли някакъв урок, който ние можем да вземем от отношението на туристите към социалистическото ни минало.
"Досега не съм чул нито един от тях да казва за паметник: "Това трябва да се унищожи!""
