Националната здравна карта (НЗК) не предвижда каквито и да икономии, а привеждане на системата към реалните нужди на пациентите. Това заяви на пресконференция министърът на здравеопазването Петър Москов.
Москов и екипът му представиха проекта на Националната комисия за изработване на Национална здравна карта - тя посочва броя на лекарите и леглата, с които НЗОК задължително да сключи договор.
Здравната карта е със задължителен характер и фигурира в програмите на всяка една партия в управлението. Проектът ще бъде качен на сайта на Министерството на здравеопазването за едномесечно обществено обсъждане.
"Целта на здравната карта е устойчиво развитие на системата на здравеопазването при ефективно използване на ресурсите.
Картата привежда системата на здравеопазване към нуждите на пациентите", отчете Москов.
Той коментира, че в момента имаме здравна система, развиваща се по ред други причини, сред които и финансови, но не и според нуждите на пациентите. Министърът поясни, че картата е аналитична база за системна държавна политика, системно планиране и достъп до здравеопазване до всички нива.
Като проблеми картата показва недостиг на медицински специалисти и услуги за базови нужди и свръх наличие на други, неефективно използване на налични ресурси, сред които инфраструктурни.
За доболничната помощ картата показва остър дефицит на кадри и на базови медицински специалности в цялата доболнична помощ, особено в определени региони и свръхпредлагане в други.
За болничната помощ на базата на ясни данни става ясно, че има пренасищане в определени дейности за определени райони и дефицит за други региони и дейности.
В София има 22 ортопедии, над 100 специалисти по кожни болести, но 113 педиатри по-малко. За цялата държава има 405 педиатри по-малко. Това показва насочване към финансови потоци, но не и към нуждата на пациента, обясни Москов.
"В страната има 437 лични лекари по-малко, отколкото е нужно, за да се каже, че тази част от системата гарантира достъп”, подчерта здравният министър и обясни, че няма да има намаляване допълнително на броя им.
За реалната нужда на българите за доболнична помощ в съответните специалности ще има необходим минимален брой лекари по области, посочен в областните здравни карти (съгласно утвърдената методика).
Те ще се определят чрез показатели за осигуреност на населението със съответни специалисти на 100 хил. души. Така например за кардиология показателят е 12,71 на 100 хил. души, за гастроентерология - 1,79 на 100 хил. души, ендокринология и болести на обмяна - 4,70 на 100 хил. души и за очни болести - 1,80 на 100 хил. души.
Освен това ще има и корекция на определения брой лекари по специалности с коефициент 1,5 за осигуряване на прием извън регулацията на НЗОК.
По-голямата част от резерва на НЗОК ще бъде разпределян за доболничната помощ. За здравноосигурените граждани целта е направленията да бъдат достатъчни.
Здравната карта предполага със съзвучие развитие на доболничната помощ. Москов подчерта, че минимум 40 млн. лв. трябва да бъде увеличението на доболничната помощ тази година, спрямо миналата. Това, което той може да гарантира по-скоростно е осигуряване на по-голям обем от дейности, които хората да получават в доболничната помощ.
При болничната помощ се създава реален коефициент за използваемост на болничните легла, както и коефициент за миграция.
Наличните активни легла в страната са 38 334. От тях интензивните са 1 767, педиатричните са 4 425, АГ - 3 533, терапевтични - 18 048 и хирургичните са 10 561. Проектът на здравната карта пък предвижда броят им да бъде 35 316.
Така в областите, където има повече налични легла, те ще се разпределят за сключване на договор с НЗОК към болници в други области, където има дефицит.
След като картата бъде одобрена, тя ще стои в основата на това здравната каса да сключи или не договор със съответната болница или лекар.
