"Л'Експансион": Идват добри дни за българската мафия

Ц�и �и сектори от българската икономика се контролират от мафията. Убийства, отвличания, масови измами...

Всеки, които иска да прави бизнес в тази страна трябва да бъде нащрек, се казва в обширен репортаж на специалния пратеник Шарл Аке на най-голямото френско икономическо списание "Л'Експансион", излязъл в ноемврийския брой на изданието.

Заключението на анализа е още по-потресаващо: Идват добри дни за българските мафиоти, казва специалният пратеник.

"Полунощ в казиното на хотел "Родина" в центъра на София. Тъмни костюми, много късо подстригани мъже с вратове на бикове. Трима са застанали около металната рулетка. Естествено с пури в края на устните.

Зад тях като надути балони въоръжени яки мъжаги следят кой влиза и кой излиза, готови във всеки един момент да реагират. Добре дошли в царството на мутрите. В тази богата фауна намираме всичко. Мафиотски босове, бизнесмени, съмнителни посредници.

Тук всеки иска да демонстрира и да блесне. Луксозни коли, красиви миски и разбира се, една чета от бодигардове - колкото повече охранители – толкова по-високо в обществото".

Така започва репортажа на пратеника, който припомня, че само през последните осем години по централните софийски улици са убити над 150 души, включително и банкера Емил Кюлев. Сводничество, контрабанда с цигари, фалшиви пари...

Тук бяха създавани истински престъпни империи. В същото време бившите апаратчици преодоляха падането на стената, много често бивши служители на спецслужбите се възползваха от приватизацията и изкупиха на безценица или чрез рекет държавни предприятия.

Така цели сектори от икономиката са в техни ръце. Днес тези "предприемачи" контролират всичко – притежават банки, застрахователни компании, фирми за недвижими имоти, авиокомпании. Кой ги познава всъщност – кои са тези хора? В действителност никой не ги познава и в това е проблема, пише Шарл Аке.

В тази държава никой не знае кой кой е

– никога не знаем с кого си имаме работа. И френските инвеститори, които идват тук с открито сърце, много скоро си чупят пръстите. Специалният пратеник дава няколко примера за умопомрачителни измами, на които са били жертва френски инвеститори.

Така един от тях превежда 100 хил. евро за месо. Месото не тръгва, защото просто няма кланица, интернет сайтът е фалшив и разбира се, няма месо.

Друг се опитал да купи терен, но и той попада на мошеник, който прибира парите и изчезва. "Да не говорим за този пекар, който искал да предложи френския хляб в страната на киселото мляко. Прекрасна идея – сигурно е така, ако неговият съдружник не беше го измамил и прибрал целия капитал."

В репортажа се споменават още няколко примера как чужденци са рекетирани и без повод е искан капитал от техните дружества.

Специално внимание се обръща и на френската компания "Карфур",

която при идването си в страната ни е поискала да създаде джойнтвенчър, но много скоро решава да участва сама. Все пак ръководителите на фирмата са били принудени да се възползват от "съветите" на местни бизнесмени – двама братя, които са се движили със спортни коли и една чета от бодигардове.

"Болезнено нали, но какво да се прави, съветниците имали огромен списък с предложения. Просто нямаш избор, когато искаш да отвориш магазини", пише още Шарл Аке. Директорът на "Виваком" Бернар Мошени казва, че когато се пристига в България, трябва да се оставят настрани принципите.

Според него е много важно на място да се намери човек, който да ви решава проблемите. "Има много посредници в сянка. Понякога ситуацията се деблокира, без да се разбере защо. Противното също е вярно", казва той.

Специалният пратеник обръща внимание на сериозните проблеми, които съществуват в публичния сектор, където е много по-сложно, защото чужденците влизат в директна конфронтация с местните мафиотски групировки, които са готови на всичко, за да спечелят конкурса.

Като типичен класически пример авторът споменава специалните оферти, които се изготвят за победителя. По такъв начин се изготвят офертите за построяването на пътища. В тях се вписват безумни клаузи, за да бъдат елиминирани международните фирми.

Такава беше политиката преди последните избори през юли 2009 г., защото новият премиер Бойко Борисов, бивш бодигард, се опитва да сложи край на тези лоши практики, пише в репортажа.

"Той анулира конкурс изготвен от предишното правителство, уволни цялата комисия, когато разбра, че офертата е изготвена специално за един участник - италианската компания "Агуста", посочва френски дипломатически източник пред изданието.

Дали е имало подкупи, никой не може да каже, но същите съмнения съществуват и за новите документи за самоличност, чийто конкурс беше спечелен миналата година от "Сименс". Според френския посланик Етиен дьо Понсен, организацията на този конкурс от 100 млн. евро е съмнителна.

Вбесен от елиминирането на френските фирми, той е изпратил и протестно писмо до българските власти. В репортажа се са казва още, че за да влезеш на пазара винаги стигаш до някой господин 5%, който в повечето случаи е политическа фигура, но много често тарифата скача до 10%.

Без никакво съмнение ситуацията ще се подобри, ако репресивният апарат е ефикасен. За съжаление "законите са направени така, че престъпниците да нямат проблеми", казва Етиен дьо Понсен.

Съдиите много често са корумпирани, но нещата отиват много по-далеч. Сводничеството беше декриминализирано и известен бандит от сектора получи три години вместо 10. Всъщност няма политическа фигура, която да е била осъдена за корупция в тази страна.

Дори да имат безспорни доказателства, българските полицаи трябва да изпълняват абсурдни процедури преди задържането, които имат за цел да ги неутрализират. С една дума идват добри дни за българските мафиоти, се казва в края на репортажа.

В специално каре е отбелязано, че отвличанията са на мода в България.