Кой пази децата в България

С�щ �щи съдът в гр. Сандански остави в следствения арест Костадин Тасев - бащата на сексуално насилвания 2-годишен Александър. Обвиненията срещу него са две -за извършване на хомосексуални действия с малолетно лице и за нанасяне на тежки телесни увреждания.

Случилото се в Сандански стана повод да бъде свикано извънредно заседание на парламентарната комисия по образованието и въпросите на децата идната сряда. Поканени са министрите на вътрешните работи и на здравеопазването, както и директорът на Агенцията за закрила на детето.

Председателят на комисията Огнян Стоичков, депутат от "Атака" коментира, че десет държавни органи и институции отговарят за децата по силата на закона за закрила на детето и затова случилото се е недопустимо. Според него системата не работи бързо и ефективно, а проблемите само се маркират.

Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов заяви в коментар по случая, че най-тежки наказания ще понесат служителите, допуснали нарушения. Според министъра много служители са направили много нарушения.

По този повод от

фондация "За нашите деца"

коментират пред БТА, че в България доказването на насилието и жестокостта над деца се очаква да се върши само от социалните служби.

В повечето страни обаче системата за закрила на детето е с разделени отговорности между здравната, социалната и образователната сфера, заявяват от организацията.

А у нас лекарите, социалните работници и психолозите все още се раздвояват между съмненията и ясните белези за насилието върху детето. Според експерти в европейските страни при съмнения често се търси помощта и на клиничните психолози, и на детските психиатри.

В България обаче детската психиатрия е слабо развита, а за партньорски подход между системите трудно може да се говори. Това се дължи на факта, че не е достатъчно застъпена темата за насилието в обучението на лекарите, както и на редица специалисти, които имат пряк досег до деца - учители, детегледачи, възпитатели, лекари, треньори, смятат от фондацията.

Европейският опит показва, че дори при съмнения за значима злоупотреба с детето, то се извежда и след това започва процедурата за събиране на доказателства. У нас извеждането не се прави не защото няма законови основания за това, а защото службите имат сериозни притеснения, че при недостатъчно доказателства, детето може да бъде върнато отново вкъщи, където е и насилникът, посочват от фондация "За нашите деца".

Законът за закрила на детето позволява социалните служби да изведат детето и да го настанят в друга среда. От друга страна, обаче, ако детето има силна връзка с член от семейството, могат да се приложат разпоредбите на Закона за защита от домашно насилие, при който не жертвата, а насилникът се извежда от семейството, така от фондацията коментират трагичния казус в гр. Сандански.

При рязка промяна в семейната динамика, може да се предприеме и спешно извеждане на детето и поставянето му под полицейска закрила, заявяват от организацията, специализирана в подкрепата на децата и семействата в риск.

От началото на тази година фондацията е въвела заедно с персонала на Обединено детско заведение 85 "Звездичка" в София политика за закрила на детето, която учи родители, педагози и деца как да сигнализират за насилието, както и какви мерки да предприемат възрастните при съмнения за злоупотреба върху децата, чиито родители или възпитатели са.

През 2009 г. фондация "За нашите деца" е работила с 20 деца, жертви на насилие. Само едно от децата е било на възраст под 3 години. Половината са били жертва на емоционално насилие в семействата си. Три от децата са били пренебрегвани в къщи, а други три са били жертва на сексуално насилие. В два от случаите блудството е извършено в къщата на детето, а в третия - в църква от възрастен.

През миналата година психолозите, социалните работници и фамилните терапевти са работили и с две деца, които са преживели насилие в детската градина, с момче, насилвано в приемно семейство, както и с момиче, малтретирано емоционално и физически от осиновителите си, посочват от фондация "За нашите деца".