Българите, които могат да си позволят лукса да мислят за развитие, са около един милион. Останалите преследват една-единствена цел - да оцелеят, твърди социалният антрополог Харалан Александров и дава конкретни примери.
"В България демографският срив придобива все по-застрашителни размери, а населението на страната падна под 7 милиона. И в това няма нищо учудващо. За повечето българи развитието отдавна вече не е приоритет. Приоритет е оцеляването.
Надеждите и стремежите на повечето хора са сведени до това да не изпаднат в пълна мизерия. Вече никой на прави дългосрочни планове, вече никой не се впуска в нови начинания. Винаги съм призовавал към гражданска и предприемаческа активност, но демографските показатели и новите данни за нарастването на бедността и имотното разслоение подсказват, че за развитие могат да мечтаят не повече от милион-милион и половина българи", твърди Харалан Александров.
Българското бедствие
Той припомня и следните неприятни факти: значителна част от активните и високообразовани българи отдавна вече са напуснали родината си, а останалите едва успяват да поддържат жизнения си стандарт.
Все по-голяма става и групата на така наречените "работещи бедни" - хора, които имат работа, но доходите им са толкова ниски, че ги обричат на мизерно съществуване.
Междувременно корумпираната прослойка в държавното и общинско управление и безскрупулната олигархия продължават с политически протекции да изсмукват оскъдните ресурси на държавата.
Нищо чудно тогава, че през 2012 г. в България са се родили осезаемо по-малко деца, отколкото през "Виденовата" 1997 г., когато беше достигнат абсолютният минимум в това отношение. "Изглежда политическият елит отказва да осъзнае както мащабите на българското бедствие, така и собствената си безпомощност да го овладее", обобщава Александров.
Контрастите на кризата
В Източните Родопи Александров е открил интересни проявления на демографската и стопанската криза.
"Обезлюдяването на селата е характерно вече и за районите с турско население. Все повече родопски турци търсят спасение от бедността и заминават за Турция, която за разлика от България изживява икономически подем. Очертава се нова изселническа вълна, сравнима по мащаби с прогонването на българските турци през 1989 г.
В същото време все повече гърци се заселват в България - но не защото България е забогатяла, а защото Гърция обеднява все повече заради кризата", обяснява Харалан Александров.
Експертът добавя, че все още почти няма хора, които да бягат от бедстващите градове към селските райони, макар че там поне осигуряването на прехрана е донякъде гарантирано.
За разлика от всичко останало - голяма част от селата и малките градчета не разполагат нито с училища, нито с медицински пунктове, нито с що-годе нормална инфраструктура. А основният ресурс - земята - се контролира от големите арендатори, при които отиват европейските субсидии. Единствената добра новина е, че днес се обработват много повече ниви, отколкото преди десетина години, казва Александров, споделяйки впечатленията си от живота в районите край южните граници на България.
Светлини и сенки над българското село
"Възлагах големи надежди на европейската програма за развитие на селските райони и дори участвах като консултант по програмата "Лидер". За жалост обаче резултатите от приложението й са разочароващи. Програмата се провали в основната си цел - да направи селата по-добро място за живеене, като насърчи предприемчивостта на местните хора.
Но единствено субсидиите за обработваема площ носят някакви дивиденти на селскостопанските производители. На базата на субсидиите израсна дори нещо като селска олигархия - арендаторска прослойка, която има значително по-висок стандарт на живот в сравнение с останалите селски жители. В България развитието на селата върви май по латиноамерикански образец", коментира Харалан Александров.
И все пак: европейските фондове са допринесли и за възникването на нещо като средна класа в селата. Макар и съвсем крехка, тя все пак съществува. Съставена е предимно от дребни собственици на лозя и стада.
"Като цяло обаче селата са застрашени от обезлюдяване и гетоизация, предимно заради демографския срив и лошото управление. Чиновниците на всички нива, вместо да подкрепят инициативните хора и да им предоставят експертна помощ в усвояването на средствата по програмите, правят всичко възможно да затруднят достъпа до тези ресурси. Не мога да разбера дали го правят от некомпетентност или от арогантност, но подозирам, че и този процес е пропит от корупция", заключава социалният антрополог Харалан Александров.
