В областта живее най-компактната група българи, които изповядват римокатолицизма, като в Пловдив, Раковски и селата Калояново, Житница и Дуванли те са над 35 хил.
Свещеникът Иван Топалски от храма "Св. Андрей Апостол" в Калояново разказва, че символите, с които миряните от двете църкви отбелязват най-големият празник в християнския календар, са едни и същи и че всички хапват боядисани яйца, козунак и курабии.
В католическия празничен календар Великденските празници се наричат Пасхално тридневие и според отеца са сърцето на литургичната година.
Честването започва във Велики четвъртък, когато се споменава Тайната вечеря и установяването на тайнството на причастието и тайното свещенство.
На Велики петък католическата литургия започва точно в 15 ч.,
когато се вярва, че Христос е предал Богу дух. След службата, която е посветена на Светия кръст, богомолците приемат причастие.
По думите на отец Топалски това е най-тежкия за християните ден, тъй като се отбелязва смъртта на Божия син.
Най-богатата литургия през годината и кулминацията на Великденските тържества е на Велика събота. Тя се отслужва на открито от 23 ч. и започва с богославяне на огъня и запалване на пасхалната свещ - символ на Христос.
Веднага след това свещеници и богомолци влизат в храма, където започва Литургията на Словото. Четат се текстове от евангелието, с които се проследява историята на цялото спасение на човечеството от времето на юдеите до деня на Възкресението.
Среднощната служба завършва с обща молитва и тържествено биене на камбаните, с което се възвестява фактическото Христово възкресение.
В неделя сутринта, първият ден от Великден, в католическите храмове се отслужва празнична литургия и се благославя храната - козунаците, яйцата и курабиите.
Най-вече извън църквата
празничните традиции на католици и православни малко се различават
Боядисаните в червено яйца символизират кръвта на Спасителя и се багрят на Велики четвъртък, когато е произнесена смъртната присъда над Христос, потвърдена от Пилат Понтийски.
Броят на боядисаните яйца зависи от членовете на семейството, а първото винаги се оцветява в червено от най-възрастната жена в дома.
Традицията повелява яйцата да се багрят с естествени оцветители. За червено прабабите ни са използвали риган, оранжево са постигали със смрадлика, зелено - с коприва, жълто - с орехи и кори от ябълка, а охрата - с люспи от стар лук.
И католици, и източноправославни на този ден даряват яйца и козунак най-напред на кумовете, а после и на всеки, който влезе в дома им.
Неизменна част от традицията са и обредните хлябове. Те са кръгли, с червено яйце по средата и се замесват в четвъртък. Един от хлябовете се прави сладък и с времето се е преобразил в днешните козунаци.
Катедралният храм "Св. Андрей Апостол" в Калояново е един от най-новите католически храмове в Пловдивска област. Църквата бе открита преди шест години. След нея бе осветен нов храм в Хисаря, посветен на Светото семейство.
В православната църква в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък и се четат 12-те евангелия - откъсите, разказващи за Христовите страдания.
На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.
На Велики петък сутринта в центъра на храма се изнася плащаницата, а вечерта се извършва опелото на Христос.
На Велика събота сутрента се служи вечерня с т.нар. Василиева литургия, а в 23, 30 ч. започва полунощницата.
Източник: БТА
Последвайте ни
