Днес те представиха основните акценти на съвета по политиката за ограничаване на ранното напускане на образователната система.
Намаляването на дела на преждевременно напусналите училище до нива под 10 процента е една от целите на стратегията "Европа 2020". По този показател България е на малко под средното за ЕС ниво - 14% за 2010 г., но по отношение на заетостта на хората с основно и с по-ниско образование страната е на много тревожно равнище - 28% за 2009 г.
В ЕС шест държави не предвиждат до 2020 г. да достигнат нива под 10%. Останалите 12 държави, в които отпадащите понастоящем ученици са над 10%, планират да изпълнят целите на "Европа 2020".
Впечатление прави оптимистичната цел на Португалия – втората държава с най-високо ниво
на отпадащите от училище (след Малта), която е обявила цел за 2020 г. над 18 пункта по-
ниска от стойността на показателя през 2010 г. – от 28.7% на 10%.
В България през 2009 г., по данни на "Евростат" процентът на преждевременно напусналите училище на възраст 18-24 години е 14.7% при средна стойност за ЕС-27 -14.4%, а през 2010 г. се забелязва подобрение - 13.9% за България, при средна стойностза ЕС-27 от 14.1%.
Съветът отчита, че макар и с малко, процентът на отпадналите от училище младежи в страната ни е под средния за Европейския съюз като остава сериозен проблемът с високия относителен дял на незаписалите се и отпадналите от основната степен на образование. В тази връзка е необходимо спешно приемане на законодателни промени за изграждане на електронни регистри (бази данни) за индивидуалния образователен статус на българските граждани като част от е-правителство.
За ИСС дълбочината на проблема "ранно напускане на училище" е свързана с неговото отражение в дългосрочен план. За отделния индивид това означава неграмотност, липса на социални умения, ниско ниво на образование и квалификация - основните качества, търсени на пазара на труда.
Хората с по-ниска степен на образование имат значителни трудности при намирането на работа, получават много по-ниско заплащане за труда си, което довежда до по-нисък стандарт на живот. Много често те слабо познават трудовите си права и приемат да работят без трудов договор като не осъзнават, че така се лишават от покритие в рамките на общественото осигуряване.
Много по-често те стават пряко зависими от социалните плащания и помощи от системата на социалното подпомагане.
От ИСС предлагат мерки за справяне с този проблем, който намалява сериозно шансовете за реализация на пазара на труда на младите хора с основно и по-ниско образование.
У нас 14 % от младите хора между 20 и 24 години са с основно и с по-ниско образование, като едва една четвърт от тях са намерили работа на пазара на труда.
В България една трета от рано напускащите училище прекъсват образованието си между първи и осми клас. В Европа повече от напусналите училище са момчета, а у нас все повече момичета се отказват от образование. Причините са етнически: ранни бракове и ранни раждания.
В първия срок на тази година са напуснали училище 440 ученици, но истинската равносметката ще се направи окончателно в края на учебната година. 150 отличници на възраст над 16 години са се отказали от образование, защото родителите нямат пари да плащат пътните и дневните им разходи.
Мерките, които Икономическият и социален съвет предлага да бъдат обсъдени, включват даването на втори шанс за професионално образование, увеличаване на ученическите стипендии, неактуализирани от 1996 г., както и санкции за родителите, които спират децата си от училище по етнически причини.
Източник: esc.bg
Последвайте ни
