По-малко отпаднали от училище - европейска задача

Над 15 хиляди ученици са отпаднали от системата на образованието през миналата година. Причините за ранното напускане на училището са основно социални, икономически и несправяне с учебния материал, обясняват експерти от Икономическия и социален съвет (ИСС).

Днес те представиха основните акценти на съвета по политиката за ограничаване на ранното напускане на образователната система.

Намаляването на дела на преждевременно напусналите училище до нива под 10 процента е една от целите на стратегията "Европа 2020". По този показател България е на малко под средното за ЕС ниво - 14% за 2010 г., но по отношение на заетостта на хората с основно и с по-ниско образование страната е на много тревожно равнище - 28% за 2009 г.

В ЕС шест държави не предвиждат до 2020 г. да достигнат нива под 10%. Останалите 12 държави, в които отпадащите понастоящем ученици са над 10%, планират да изпълнят целите на "Европа 2020".

Впечатление прави оптимистичната цел на Португалия – втората държава с най-високо ниво
на отпадащите от училище (след Малта), която е обявила цел за 2020 г. над 18 пункта по-
ниска от стойността на показателя през 2010 г. – от 28.7% на 10%.

В България през 2009 г., по данни на "Евростат" процентът на преждевременно напусналите училище на възраст 18-24 години е 14.7% при средна стойност за ЕС-27 -14.4%, а през 2010 г. се забелязва подобрение - 13.9% за България, при средна стойностза ЕС-27 от 14.1%.

Съветът отчита, че макар и с малко, процентът на отпадналите от училище младежи в страната ни е под средния за Европейския съюз като остава сериозен проблемът с високия относителен дял на незаписалите се и отпадналите от основната степен на образование. В тази връзка е необходимо спешно приемане на законодателни промени за изграждане на електронни регистри (бази данни) за индивидуалния образователен статус на българските граждани като част от е-правителство.

За ИСС дълбочината на проблема "ранно напускане на училище" е свързана с неговото отражение в дългосрочен план. За отделния индивид това означава неграмотност, липса на социални умения, ниско ниво на образование и квалификация - основните качества, търсени на пазара на труда.

Хората с по-ниска степен на образование имат значителни трудности при намирането на работа, получават много по-ниско заплащане за труда си, което довежда до по-нисък стандарт на живот. Много често те слабо познават трудовите си права и приемат да работят без трудов договор като не осъзнават, че така се лишават от покритие в рамките на общественото осигуряване.

Много по-често те стават пряко зависими от социалните плащания и помощи от системата на социалното подпомагане.

От ИСС предлагат мерки за справяне с този проблем, който намалява сериозно шансовете за реализация на пазара на труда на младите хора с основно и по-ниско образование.

У нас 14 % от младите хора между 20 и 24 години са с основно и с по-ниско образование, като едва една четвърт от тях са намерили работа на пазара на труда.

В България една трета от рано напускащите училище прекъсват образованието си между първи и осми клас. В Европа повече от напусналите училище са момчета, а у нас все повече момичета се отказват от образование. Причините са етнически: ранни бракове и ранни раждания.

В първия срок на тази година са напуснали училище 440 ученици, но истинската равносметката ще се направи окончателно в края на учебната година. 150 отличници на възраст над 16 години са се отказали от образование, защото родителите нямат пари да плащат пътните и дневните им разходи.

Мерките, които Икономическият и социален съвет предлага да бъдат обсъдени, включват даването на втори шанс за професионално образование, увеличаване на ученическите стипендии, неактуализирани от 1996 г., както и санкции за родителите, които спират децата си от училище по етнически причини.