О т повече от година е известно, че ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. Стати Статев е бил сътрудник на Държавна сигурност, но сега сайтът desebg.com публикува досието му.
Статев влезе в общественото полезрение в последните дни, след като заяви на студентите, окупирали зала в УНСС, че са нагли, не гледа на тях с уважение и ги прати да емигрират. Миналата седмица "Ранобудните студенти" поискаха оставката му заради тези думи.
Още след като принадлежността на проф. Статев към службите беше разкрита,
стана ясно и че той е вербуван от Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) на 1 февруари 1989 г. като секретен сътрудник по линия на Научно-техническото разузнаване под псевдонима "Стойновски”.
По това време той е 34-годишен, член на БКП и е определян като един от перспективните млади учени в катедра "Политикономия” на Висшия икономически институт "Карл Маркс” (днес УНСС).
Desebg.com коментира, че по всяка вероятност досието е прочистено в началото на промените, най-вече от материали, свързани с агентурната дейност на проф. Статев.
Документ от 1983 г. показва, че
първоначалният интерес към Статев
датира още оттогава. В документ, изпратен до ПГУ, е посочено , че в "процеса на проучването се установи, че Стати Статев е член на БКП, поради което проучването му беше прекратено”.
По това време следва вечерно в СУ "Кл. Охридски”, специалност "Математика”. В документите на ДС се посочва, че е бил е активен член на Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС), а от 1978 г. е член на БКП. Две години е секретар на Комсомолското дружество на асистентите и аспирантите. "По характер е амбициозен и делови. Ползва се с авторитет и уважение”, обобщават в ДС.
Предпоставката за вербуването на Статев за агент на ПГУ е
предложението за 9-месечна специализация в САЩ, която той получава от фондация "Фулбрайт”
в края на 1988 г. Службите преценяват, че теоретическите и практическите му знания в областта на икономиката и фирмената ѝ организация могат да бъдат използвани за нуждите на Научно-техническото разузнаване.
От доклада на оперативния работник, вербувал Статев, се разбира, че в процеса на разговора той се разкрива като служител на ДС и отправя предложение на Статев за сътрудничество, което Статев е
приел без колебание и с удоволствие.
Ето как офицерът от УНТР е описал този момент в строго секретната справка: "В подходящ момент от разговора обясних на Статев, че съм служител от ДС и, отчитайки неговия произход, лични и делови качества, му предлагаме сътрудничество. Когато направих предложението, внимателно наблюдавах за неговата реакция. Без да се колебае, с нотка на известно вълнение Стати Статев отговори, че той счита за свой дълг да ни оказва помощ и с удоволствие приема направеното предложение.”
УНТР използва покана на Университета "Светозар Маркович” в Крагуевац, Югославия (днес Сърбия, б.а.), отправена към Стати Статев за неговото обучение като агент. Това е първото задгранично посещение в научната му кариера и вербовчикът му, който е и водещ офицер на Статев, провежда няколко срещи през февруари и март 1989 г., на които секретният сътрудник получава указания как да създава контакти, които могат да му помогнат в САЩ.
Едноседмичното посещение на Статев в Югославия се провежда през април 1989 г. След завръщането си оттам той предава донесение за "Някои съображения и изводи от посещението в Икономическия факултет на Университета "Светозар Маркович” в Крагуевац”.
За посещението на Статев в САЩ му е проведена специална секретна подготовка,
а задачите му са: да работи по изучаването на държавните и частни институти и фирми, занимаващи се с планиране на икономиката и аналитично-прогностична дейност в тази област; да придобива материали, отнасящи се до методиките, по които се осъществява планирането на икономиките на макро- и микрониво (акцентът е поставен върху страни като Холандия, Белгия и Дания); аналитична и прогностична информация в икономическата област; материали, свързани с военно-промишления комплекс на САЩ.
Крахът на комунистическия режим в България заварва Статев в САЩ. В прочистеното му досие няма данни за неговата дейност в Щатите.
Досието на Стати Статев разкрива интересна подробност за един от колегите му от ВИИ "Карл Маркс” по това време, издигнал се до вицепремиер и министър на икономиката при кабинета на БСП, начело с Виденов в средата на 90-те години и настоящ депутат социалист
Румен Гечев,
пише desebg.com. Пътят им се пресича от проф. Майкъл Уайзън от Университета в Илинойс, САЩ, при когото и двамата специализират през втората половина на 80-те години. През пролетта на 1989 г. американският професор потвърждава в кореспонденция до Статев, че би го приел да специализира при него. С писмото си до Статев проф. Уайзън изпраща друго писмо, адресирано до Румен Гечев, което моли да му бъде предадено. При една от срещите си с водещия си офицер Статев го информира за всичко това, а след като оперативният работник изисква писмото до Гечев, агентът го предава. Уговорката е Статев да не информира Гечев за писмото на американския си професор, преди то да бъде върнато от офицера.
Статев освен това докладва на офицера, че "Румен Гечев е радиолюбител, национален състезател и е поддържал редовна радиовръзка с американския гражданин Ралф, който познавал проф. Уайзан.
"Стойновски” изрази отрицателно мнение относно научните способности на Румен Гечев”,
пише оперативният работник в отчета си.
Румен Гечев на свой ред е вербуван от Първо главно управление на ДС, но от отдел 10 по секретния щат преди неговата специализация в САЩ през 1987 г. под псевдонима "Економов".
От друга строго секретна справка става ясно, че още преди да е заминал за САЩ, Статев предава на своя водещ офицер
донос срещу значими имена в академичните среди,
свързани с дисидентски прояви. Статев разказва, че е посетил Института по марксизъм-ленинизъм, където се е срещнал със своята колежка Миролюба Ячкова. В присъствието на проф. Стефан Василев, директор на института, тя споделила, че по време на форум на International Sociological Assosiation (ISA), проведен във Варна в края на юни и началото на юли 1989 г., група български учени са основали дисидентски клуб, наречен "Алтернативи на социализма”. "Инициатори за създаването му са проф. Чавдар Кюранов, Николай Гечев и др. Решението за това е взето на една от вечерите, като за целта групата се събрала на плажа и на тази сбирка се обсъждали въпроси с явна антисоциалистическа насоченост”, описва в доклада си оперативният работник доноса на Статев.
В последвалото писмо от ПГУ до зам.-началника на Шесто управление Цвятко Цветков, е добавено и името на бъдещия президент Жельо Желев.
Учен и бизнесмен
В началото на 1991 г. Статев, който все още се води сътрудник "Стойновски", но вече на днешната Национална разузнавателна служба (НРС), е ръководител на катедра "Икономикс” към Стопанско-правния факултет в УНСС. Паралелно с това е основал частна фирма "Дексим” с обект на дейност: електроника, в това число и електроника за бита и информационно моделиране.
Няма данни дали НРС е превербувала агента. През март 1991 г. делото е предложено да бъде свалено в архив. Мотивът – преструктурирането на НРС в този период от службата, в който неин директор е ген. Бриго Аспарухов.
