Как българи и румънци получават помощи в Германия

В е ермания все повече българи и румънци подават молби за детски надбавки и помощи за безработни. Всъщност в много от случаите това е основната причина, поради която те идват в страната, съобщава агенция ДПА, цитирана от БГНЕС.

В Германия държавата плаща на родителите 184 евро месечно за дете. За някои българи и румънци това си е цяло състояние.

Не всеки чужденец, дошъл в Германия обаче, получава веднага правото на тези надбавки. За тази цел той трябва да докаже, че живее и работи легално в страната. За новодошлите българи и румънци, които нямат специална квалификация и не говорят немски, не е особено лесно да си намерят работа по легален път.

В закона обаче има някои пролуки. А те явно вече са известни и на повечето българи и румънци. Например, ако новопристигналите се регистрират като самостоятелни предприемачи, те могат да поискат от държавата да им бъдат изплащани детски надбавки.

И от тази възможност се възползват все повече хора. Според статистиките, през 2013 г. общо 29 000 души от България и Румъния получават детски надбавки, което представлява увеличение с 29 на сто спрямо миналата година. Като цяло получаващите детски надбавки от тези две държави са само 0,3% от общия брой.

Значителен ръст се наблюдава и при българите и румънците, получаващи помощи за безработни. Ако чужденците са работили легално и по-късно останат без работа, имат право да ги получават. Същото важи и ако са били регистрирани като самостоятелни предприемачи. Финансови помощи се изплащат и ако месечният доход на работещия е под екзистенц-минимума.

Според статистическите данни, през 2012 г. броят на българите и румънците, получаващи помощи за безработни, е нараснал с 32% и те са вече 22 000 души.

В началото на тази година Сдружението на германските общини поиска от държавата и от Брюксел по-интензивно съдействие за справяне с миграцията по бедност от България и Румъния.

В Германия има и много българи и румънци, които са добре интегрирани. Редица градове обаче имат огромни проблеми с по-бедните пришълци, много от които са роми. Както изтъкват от Сдружението на германските общини, тези хора често стават жертви на злоупотреби: посредници им искат невероятни суми за попълването на формулярите за детски надбавки или за регистрацията като самостоятелни предприемачи, а много от хазяите изискват извънредно висок наем за предоставяните квартири.

Градските власти в Манхайм съобщават, че при регистриралите се като самостоятелни предприемачи българи и румънци често става въпрос за фиктивни фирми. Хората обичайно биват наемани като подизпълнители в строителството или чистотата, където работят като обикновени помощници и чистачи.

Неотдавна

германският посланик в София каза в интервю за българския екип на "Дойче веле":

"Вярно е, че напоследък германските медии пишат подробно за трудностите в градове като Берлин, Дортмунд, Дуисбург и Манхайм. Трудности, които в един малък сегмент наистина са свързани с миграцията от Югоизточна Европа. В тези градове действително пристигнаха доста ромски семейства, които отчасти живеят при такива условия, че може да ти настръхне косата.

Сдружението на германските градове наскоро би тревога, че някои общини вече трудно се справят с предизвикателствата, произтичащи от тази миграция. Друга част от истината е, че някои български и румънски роми стават жертва на гешефтари, които се възползват от тяхната неориентираност в Германия и им предлагат жилищна площ на прекалено високи цени или работа при твърде лоши условия. А понякога направо става дума за търговия с хора.

Разбираемо е, че многобройните публикации по този проблем в германските медии предизвикаха известна фрустрация и разочарование у българите. Още повече, че наистина голямото мнозинство българи в Германия без никакво съмнение носят полза на страната. Това трябва да се каже съвсем ясно - и мнозина германски политици непрекъснато го повтарят. И все пак проблемите на „миграцията поради бедност" не бива да се подценяват.

Ето защо в тази област германското правителство си сътрудничи много тясно с българското. Опитваме се с общи сили да търсим решения. Например да използваме европейски средства от фондовете за интеграция на етнически малцинства. Става дума най-вече за мерките за училищно и професионално образование като главен ключ към икономическия успех - независимо дали тези мерки се взимат в България или пък в страната, в която емигрантите са се установили...

В моята всекидневна работа най-важното за мен е, когато водим дискусията за "миграцията поради бедност", никога да не забравяме факта, че мнозинството българи в Германия си вършат добре работата - те постигат успехи и дават много на нашата страна. В Германия българските граждани са добре дошли."