Изследване на нагласите на мюсюлманите в България

З�п първи път от 25 години у нас е реализиран изследователски проект "Нагласите на мюсюлманите в България - 2011".

Периодът би могъл чувствително да се увеличи, като се има предвид, че всички проучвания с такава тематика отпреди четвърт век целяха преди всичко да легитимират "възродителния" процес, уточняват специалистите от агенция "Алфа рисърч" и Нов български университет.

Методиката на изследването е смесена: количествено изследване (850 анкетирани) и качествено - чрез дълбочинни интервюта в осем региона, населени с български граждани, изповядващи ислям.

Изследването има за цел да провери динамиката в нагласите на българските мюсюлмани след края на 20 век и след приемането на държавата ни в НАТО и ЕС - в силно изменена вътрешно и външнополитическа обстановка - продължаващото израелско-палестинско военно противопоставяне, атентатите в САЩ и войната в Афганистан, войната в Ирак, атентатите в Мадрид и Лондон, "Арабската пролет".

Тези конфликти, експонирани в масовото обществено съзнание като противопоставяне между света на исляма и високо развитите (неислямски) държави или като "сблъсък на цивилизации", непрекъснато провокират силен интерес -- както медиен, така и изследователски.

Приоритетите в нагласите на българските мюсюлмани се очертават ясно:

На първо място е семейството - 95,4%. Това е свързано с отговорите на други въпроси: по-важно е да се уважават близките, отколкото религиозните и държавните институции или политическите лидери.

На второ място е работата - 93,3%. За повечето анкетирани основен източник на доход са заплатите (45,1%), пенсиите и социалните помощи (25,7%). Със собствен бизнес се издържат само 5,6% - почти толкова, колкото с помощ от близки, живеещи в чужбина (5,3%).

Макар че мнозинството не са доволни от сегашния си статус и не виждат особени перспективи за в бъдеще (половината от анкетираните имат месечен доход под 150 лв.), само 0,7% работят сезонно в чужбина, а 77,1% никога не са имали такива планове. Предпочитаните дестинации са Германия (14,8%) и Турция - 4,9%.

Колкото до ориентациите за получаване на религиозно образование, 56% смятат, че то трябва да се завърши в България, 7.4% - в Турция, 6.7% - в Саудитска Арабия.

Религията е на четвърто място по важност (48,6%), изпреварена дори от приятелите и познатите (60,4%). Като дълбоко религиозни се определят 28,5%, а едва 8,1% смятат, че има само една вярна религия.

41% изобщо не посещават джамия, 59,3% никога не се молят, но 88,2% обрязват децата си, а 96,1% погребват мъртвите според мюсюлманската традиция.

В тези резултати личи инерцията на традицията, по-скоро изпразнена от специфично религиозно съдържание, отбелязват изследователите.

Но в същото време, отговорите на други въпроси недвусмислено показват скъсване с традицията и влияние на модерността: 83.6% смятат за приемливо мъжът да изпълнява наравно с жената домашните задължения; 53.5% допускат съжителството на двама души без брак; не са малко тези, които ядат свинско (39.8%) и пият алкохол (43.3%); значително е отслабена ролята на възрастните при взимане на важни решения.

За 79,6% носенето на забрадки в училище е недопустимо. Едва 0,5% смятат, че споровете трябва да се решават според ислямското право - шариата.

Според изследователите масово тиражираните заплахи от нахлуване на ислямизъм, "радикален ислям", "ислямски фундаментализъм" и пр. се дължат в голяма степен на неразбирането за някои разминавания между доктриналния и т.н. "традиционен" ислям, установен по нашите земи през периода на Османска власт, както и на различни претенции към религиозно водачество.

В анкетата като турци са се самоопределили 64%, като роми - 6,9%. Останалите групи се разпределят така: помаци - 10,1%, българи - 7,5%, мюсюлмани - 5,6%, без отговор - 4,5%, къзълбаши, сунити, алиани - 1,4%.

Ако се сумират отговорите "помаци", "мюсюлмани" и "българи" заедно с неотговорилите, се получават 27,7%, което почти съвпада с процента на говорещите български език мюсюлмани - 28,2%. Според проучването става дума за идентификацията на помаците - традиционно различна в различните региони, с все по-отчетливи тенденции за обособяване на "помашки етнос".

Политиката ангажира активно само 12,3% от анкетираните. От тях 50,9% - най-високият процент съгласие, смятат, че политиците от ДПС се грижат само за собствените си интереси, а не за обикновените избиратели. 38,7% твърдят обратното.

Въпреки това, процентът заявяващи, че ще гласуват за ДПС категорично доминира. Преобладаващата мотивация за този вот е, "защото всички мои близки и познати гласуват за ДПС" (50,8%), а 17,2% казват, че споделят идеите и принципите на ДПС.

87,5% не смятат, че мюсюлмани и християни се разбират трудно помежду си, а само 1,4% се опасяват от развитие на тези отношения в отрицателна посока. Но в същото време, дълбочинните интервюта показват засилване степента на капсулиране в собствената група и намаляване на доверието в "другите".

Този процес би могъл да има множество обяснения, казват изследователите. Едно от тях е, вероятно, гръмогласният говор на омразата, който в представите на изследваните общности постепенно може да заличи разликата между "националисти" и "всички българи".