Султана Фотева е на 68 г., но продължава да работи - директор е на частно училище в Банкя. Преди 4 години двамата със съпруга й стават приемни родители на три деца - две братчета и сестричката им.
Днес Елена е на 16 г., Ангел - на 12, а най-малкият - Велислав, кара осмата си година.
Преди четири години, когато ги взехме, не бяха ходили изобщо на училище, разказва Султана Фотева. Трите деца живеели с майка си, бащата пиел, изчезвал за месеци и когато майка им се разболява от рак, нямало кой да поеме грижата за малките.
"Ангел не знаеше азбуката, а трябваше да е втори клас. Елена не знаеше таблицата за умножение, нищо не знаеше. Сега и тримата са четящи деца, малкият е първи клас и лятото прочете около 30 малки детски книжки", казва с гордост Султана.
Когато идва в семейството й, Елена е изостанала в училище с три години спрямо връстниците си. Миналата година момичето завършило пети клас с отличен. Султана Фотева успява да я убеди това лято да вземе като частна ученичка шести клас, за да навакса поне една година.
"Тя се съгласи, но положи усилия само по английски език. Имаше моменти, в които крещеше: "Само ще уча ли", споделя приемната майка. Въпреки че успява да вземе изпитите и да премине в седми клас, проблемите между Елена и Султана се задълбочили и момичето предпочело да отиде да живее при дядо си.
Султана Фотева говори съвсем открито за тревогите си като майка. В разказа си тя сякаш не прави разлика между собствените си деца и приетите в дома й.
Най-голямата й родна дъщеря - на 50 г., е болна от множествена склероза и е прикована на инвалидна количка. 37-годишният й син от 12 години е в чужбина - бил е пет години в Чуждестранния легион, сега живее в Париж. Майката с радост споделя, че той има желание да се върне в България и се надява това да се случи скоро.
Когато взехме Елена, Ангел и Слави, се надявах да им помогнем да се изучат, като двете ни дъщери и те да вземат висше образование, с Елена обаче не успях, упреква се Султана Фотева и продължава:
"С мъжа ми винаги това сме си мислели - че
искаме не само да ги храним, да ги обличаме, а всичко, което можем да дадем,
всичко, което получават другите деца, да го получат тези сирачета. Да имат достойнство, да имат самочувствие - това е, което мечтая.
Когато попитах Елена защо три години не е ходила на училище, тъй като само една от тези години майка й е била болна, тя ми каза: "Защото ни се подиграваха".
Сега ми казват от училището й: тя има повече самочувствие, отколкото трябва. Нали това ми беше целта - тя ходеше на уроци по пиано, хореография, плуване, но се събра с лоша компания, искаше да става манекенка, започна да пуши, да ходи по заведения".
Султана продължава да се интересува какво се случва с Елена, вижда се с дядо й. Показва ни писмо, пратено скоро от момичето. В него Елена споделя, че е решила да продължи да учи, обръща се с мили думи към приемните си родители и ги моли да не изоставят братята й.
Когато питам как са решили да станат приемни родители, при това доброволни, т.е. без да получават заплащане за това, Султана Фотева отговаря, че това е било нейно и на мъжа й желание далеч преди у нас да се заговори за приемната грижа:
"Бяхме по-млади, имахме още само две деца, живеехме в Бургас, гледахме филм за деца от дом за сираци и сме плакали. Моите дъщери казваха: "Мамо, хайде да си вземем", и тогава научих за първия опит за създаване на семейни домове - проект на покойния Пело Пелов.
Такива домове бяха направени в Плевен, София и Дупница. Изучих всичко за тях, запознах се с опита на дома в София, където се отглеждаха 5-6 деца.
С мъжа ми
мечтаем да направим в нашето частно училище център за настаняване от семеен тип,
каквито съществуват по новия закон".
Султана Фотева и съпругът й Димитър имат мечти и за двете момчета:
"Ангел е художник, още като дойде ми направи впечатление, че рисува с часове, никой не го е учил, а много рисува, чете и книги за художници.
С мъжа ми си говорихме, като четох "Страдание и възторг" за Микеланджело, как той е учил, как е започнал като чирак и приготвял боите и си мислим да можем да намерим художник, при когото да ходи в ателието, дори веднъж седмично, ще бъде много хубаво, за да се учи".
Малкият Слави пък показал талант на тенис корта и двамата родители с гордост разказват, че треньорът му е пожелал да се занимава специално с него.
