П репечатваме от "Фейсбук" разказа на Манол Глишев за един бежанец, който е прекарал няколко дни в безпомощно състояние на столичната улица "Цар Иван Асен II", a "Бърза помощ" отказва грижи за него, защото той няма документи.
Опитите на няколко души да му помогнат са се провалили - човекът отново е на улицата. От разказа на Манол Глишев става ясно, че регламентите в държавата за помощ на мигранти са пълни с пропуски и неуредици. Това позволява безучастност на институциите.
Следва текстът, който Vesti.bg препечатва без редакторска намеса:
Вечерта на 20 август, към 21:30 прочетох материал на Off News, публикуван час и половина по-рано. Текстът гласеше, че на ул. "Цар Иван Асен ІІ" от пет денонощия лежи почти неподвижен, безпомощен чужденец, за когото хора от квартала няколко пъти вече са съобщавали на 112, на Бърза помощ и на полицията, без Бърза помощ да направи каквото и да е по въпроса. Споделих текста на профила си и отидох натам. В 22:00 се видях с няколко приятели при кооперацията "Царевец" на Орлов мост и продължихме нагоре по "Цар Иван Асен ІІ".
На пресечката на "Цар Иван Асен ІІ" и "Светослав Тертер" имаше няколко души от квартала, включително и човекът, подал сигналите както до институциите, така и до Off News, г-н Койчев. На земята до една стена, на матрак лежеше чужденецът, който в никакъв случай не можеше да се изправи и да върви сам. Беше дошла и полицейска кола от Първо РУП. Научихме, че линейка на Бърза помощ е идвала, но е отказала да вземе този човек, защото той няма лични документи и медицинска осигуровка. По ръцете и на левия глезен на човека имаше отвратителни екземи. Полицаите ни казаха, че могат да го приберат за една вечер в ареста на Първо районно, но след това ще го пуснат и той ще се върне на улицата.
По телефона с всички нас се свързаха приятели, които бяха прочели новината и коментарите към нея. Дадоха ни съвети да се свържем с огранизации като "Каритас". Говорих по телефона с г-н Цветомир Думанов от "Caritas", който обясни, че в момента не е в София, а и организацията не разполага с легла и кола. Той се ангажира да подаде нов сигнал до 112 и Бърза помощ. Междувременно бяха подадени и още няколко сигнала.
Свързах се и с частното НПО "Български съвет за бежанци и мигранти" (БСБМ,http://www.bcrm-bg.org/ ), откъдето отказаха дори да ме доизслушат, макар че особено настоятелно се опитвах да им обясня, че човекът е зле и че ако не могат да помогнат с кола или подслон, то поне биха могли да ми дадат съвет. Жената, с която разговарях, беше крайно неотстъпчива в това отношение и организацията, която представлява, или е напълно безполезна, или трябва да внимава повече при подбора на служителите си.
Нещата придобиха доста куриозни, дори комични отенъци. По едно време си дадохме сметка, че никоя болница няма да приеме пациент, за който няма кой да плати. Бяхме готови да съберем помежду си парите за престоя в болница (държавна, а не частна, все пак никой от нас на място не е особено богат човек). Но пък възникваше въпросът с транспорта - такси нямаше да качи този човек в мизерното му състояние, а държавната линейка вече беше доказала безполезността си. Най-забавно стана, когато решихме, че без медии, натиск и връзки, типично по български, няма да стане, и почнахме един друг да се питаме кой кого познава и на кого е човек. В един момент при нас дойде друг чужденец, вероятно британец, живеещ в квартала, който започна да ни предлага контакти на влиятелни личности. Не знам дали това е някакъв вид ирония на мястото, където живеем или за поредното MI наистина работят добри хора. Ситуацията, разбира се, беше абсурдна. На нормално място дори само хуманните аргументи би трябвало да са достатъчни.
Самият повод за среднощното приключение, Камал, либийски гражданин от юдейско вероизповедание, 33-годишен, но доста състарен, с пострадал ляв крак и ранени две ръце, по собствени думи изгубил семейство във войната в Либия, за което няма как да знаем дали е вярно, трудноподвижен, но контактен и ползващ слаб френски, лош английски и доста приличен италиански (никакъв български, но пък явно добре родния си арабски) лежеше или седеше доста спокойно на матрака си до стената и беше напълно способен на разговор. Имаше временен документ за свободно напускане на бежански лагер и нищо друго.
След няколкото сигнала най-сетне отново дойде линейка. Тя откара Камал до ВМА. Няколко души отидохме с коли дотам и станахме свидетели на това как медицинският преглед обияви пациента за "хирургически здрав", тоест за нямащ право да прекара дори няколко часа в болницата, докато дойде за него имиграционната служба. Повтарям - той не можеше да ходи сам.
След ВМА, линейката го откара към бежанския лагер в кв. "Военна рампа". Преди колата да тръгне натам, трябваше да проведа безсмислено дълъг и досаден телефонен разговор с д-р Паликарски, който се явява шеф на тази медицинско-транспортна служба, който държеше да ми обясни, че линейките нямат основание да разкарват бежанци по лагерите. За щастие, самият екип беше доста отзивчив и се надявам да не бъде наказан за това. Екипът остави Камал пред входа на лагера на ул. "Локомотив" 11.
Там пък се оказа, че Камал няма право да бъде приет, защото е либиец, а лагерът приемал само сирийци и иракчани. Отново имаше разговор със 112. Бях прехвърлен към Второ РУП, които веднага пратиха патрул. Полицаите разговаряха по телефона с коменданта на лагера и убедиха охраната да пусне Камал да пренощува вътре. Вече беше 1:00 след полунощ на 21 август. Всичко приключи добре. Камал в момента спи на пейка във "фоайето" на главната сграда на бежанския лагер и по-късно ще бъде поет от Държавната агенция за бежанците.
Впрочем, той се оказа нещастен човек, но доста симпатичен. Няма да се учудя, ако има и добро образование. Желая му по-добро бъдеще, при все че тази нощ беше доста необичайна за мен. Принципно не съм почитател на приема на бежанци в България и Европа, но все пак всеки човек е човек. Никой не бива да лежи на улицата.
На първо място страхотно се справи Христо Николов, който явно знае как се разговаря с мудни български охранители, полицаи и чиновници. Оправен и ефективен човек. Освен това видях как на място и по телефона действат и страхотни хора като Камер Телалян, Алекс Иванов, Александра Божимирова, Елеонор Генова, г-н Койчев и онзи безименен англичанин с добрите контакти. Има живи йомсвикинги.
И браво на Off News за материала! А сега мисля да изям една шкембе-чорба :)
