Помните ли кой е Мустафа Кьосов, откъде е, как изглеждат роднините му? И ако сега това име все още ви говори нещо, съвсем скоро ще го забравим. Както го забравиха българските държавници само миг, след като съобщиха името му като загинал в терористичния атентат на 18 юли 2012 г. на летището в Бургас.
В първите часове след взрива медиите се надпреварваха да задават въпроса "Има ли български жертви?"
Малко по-късно разбрахме, че все пак има българска жертва и това се превърна във водеща новина, но съвсем за кратко. Още малко по-късно се оказа, че българската жертва се казва Мустафа и това спря да бъде най-важното.
На погребението в село Юруково присъстваха главният мюфтия, кметът на общината, близки на Мустафа Кьосов и двама депутати от ДПС. После останалите политици изобщо да не се правят на изненадани от политическия монопол на тази партия над мюсюлманите в България, защото този монопол е резултат от пренебрежението на всички останали.
Израел прибра веднага телата на своите жертви, посрещна ковчезите с правителствена церемония, защото това са техните, израелските жертви на тероризма. В същото време Мустафа Кьосов беше погребан в родното си Юруково, община Якоруда, без държавна церемония. Все едно той не е българската жертва на тероризма.
Мустафа стана веднъж жертва на неизвестните терористи и още веднъж - на неприкритото незачитане на различния. Ако Мустафа се казваше Михаил, щеше да е друго, нали?
Нека бъдем докрай откровени - със сигурност има хора, които са реагирали на името на българската жертва и са допуснали, че щом се казва Мустафа, значи може и... Точно затова съдбата на Мустафа от Юруково е много, много тъжна. Не само за близките му, но и за всички българи мюсюлмани, които получиха поредния знак, че хем държавата ги приема за свои, хем не съвсем.
Мюсюлманите в тази част на страната са свикнали да чуват за себе си, че са радикални, че някакви хора от арабския свят ги дирижират, че приютяват терористи. Истина е, че в някои райони се е появявало напрежение - по-млади момчета, които са завършили университети в арабски държави, се опитват да убеждават бащите си, че не практикуват правилно религията си. Някои ги наричат по-радикални. Но трябва да си ужасно невеж, за да асоциираш това явление с думата "тероризъм". За съжаление и медии, и публични говорители в продължение на години правят точно това.
Отношението към паметта на Мустафа не е резултат на обмислена стратегия, а на неосъзнаване на сложността на отношенията между различните хора. И това не е патент на управляващите днес, защото подобно отношение демонстрираха и почти всички предишни. Изпратените по административен път 10 хиляди лева на семейството на Мустафа не могат да прикрият пренебрежението. Тъжно, но факт.
Иван Бедров е журналист на свободна практика. Работил е в Би Ти Ви, като репортер и водещ на коментарното предаване "Реално", в радио "Свободна Европа", в новинарския ТВ канал Re:TV, където водеше основното коментарно предаване. След спирането на телевизията е зам.-главен на в. "Пари" и управляващ редактор в "Капитал Daily". В началото на този месец напусна "Икономедия".
Още като кореспондент в Пловдив на радио "Свободна Европа" започва да се занимава с теми, свързани с малцинствата, и през годините това остава траен негов интерес.
Бедров е репортер на годината през 2004 г. През 2006 г. печели годишната награда "Димитър Пешев“ за отразяване проблемите на малцинствата за филма "Родопите 2006“. Същата година печели и Голямата награда на Делегацията на Европейската комисия у нас.
