С лужителите на "Гражданска защита" у нас работят буквално без кадри и с неизползваема техника.
Именно тях чакаме, ако закъсаме в преспите през зимата, ако бедствие ни откъсне от света или катастрофа ни затисне под ламарините.
Химическа защита, инциденти и аварии с опасни вещества, радиационна защита, тежки пътно-транспортни произшествия, изрежда още Димитър Райчев, началник сектор "Специализирани оперативни дейности", случаите, в които се намесва службата.
Във Варна, например, се налага двама-трима души на смяна
да покриват няколко области едновременно, разказва Нова ТВ. В звеното трябва да работят 42 спасители, но на практика са 25, които дават 24-часови смени.
Заплатите не отговарят на риска, за обучение на нови кадри са нужни месеци, а кандидатите за спасители са малко.
"В една аварийно-спасителна ситуация първият час е много важен. Със своите реакции, с нашите действия, може да направим така, че да спасим много хора", обяснява Ариф Ахмедов, началник смяна.
Спасителите разполагат с нова техника, но не всичко може да се ползва, тъй като нямат квалификация за работа с машините.
Най-много разчитат на собствените си сили.
"Една зима имахме евакуация на доста хора – затрупани хора, изгаснали двигатели. В единия от автомобилите имаше малко дете и баща. Бяха намръзнали, изплашени", спомня си Живко Атанасов, командир на екип.
Докато вадели коли от преспите, те взели детето в спасителната машина. Пели му дори песнички, за да се успокои.
"То каза: "Има Господ". Питахме го защо и то отговори: "Тати се моли на Бог и вие дойдохте". Това беше четиригодишно дете", спомня си още Атанасов, командир на екип.
Повече по темата гледайте във видеото.
