Филмът на сценариста и режисьора Атанас Киряков е първи опит да се покаже на широка публика истината за непознатата и в България, и в Европа, въоръжена съпротива срещу комунистическия режим, установен в София с помощта на Съветската армия -
съпротивителното движение на горяните в периода 1944 - 1956 г.
Зрителите научават тайна, старателно скривана десетилетия - че най-продължителната въоръжена съпротива срещу комунистическо управления в целия Източен блок е била в България.
Атанас Киряков е издирил и показва (оператор е Димитър Митов) безценни разкази на оцелели участници в горянското движение от Кюстендилско, Пиринския край, Средногорието, Русенско и Сливен. Автентичният разказ за събитията отпреди повече от 60 години се допълва от близки на загинали горяни.
Филмът показва и документални свидетелства за мащабните операции, предприети от комунистическия режим срещу горяните чрез Държавна сигурност и милицията за сломяване на съпротивата им.
"Филмът, който направих, разказва история, за която и аз самият не знаех много", разказва Атанас Киряков пред Христо Христов от сайта desebg.com.
Навремето, когато снимах филма за лагерите ("Оцелелите. Лагерни разкази", 1990), се чудех
защо има толкова много осъдени хора по лагерите.
Тогава не познавах целостта и размерите на това движение.
Сега, когато излязоха архивите - преди края на режима тази съпротива е пазена в дълбока тайна - ми стана ясно, че всъщност горянското движение е една доста мащабна въоръжена борба, която е смазана жестоко.
Когато прочетох документите и свидетелствата за горянското движение, бях шокиран, бях страшно превъзбуден и реших, че историята на тази съпротива трябва да бъде разказана, особено на младото поколение, което за жалост е толкова незаинтересовано и така малко познава миналото.
Затова направих филма малко по-дълъг - в две части - защото исках да покажа всички основни причини, поради които е започнало това движение, всички негови елементи. А те не са много, но са особено важни - собствеността, вярата и свободата. Това, като се отнеме, какво остава?
Затова реакцията на хората е била спонтанна, те не са действали организирано, нито са били водени от някакви идеологически съображения. Постепенно тази съпротива се превръща в една въоръжена борба, при това във всички области на България.
Разбира се,
имало е много конспирации, имало е и много предателства.
Част от хората са били вкарани в затвора, други са изпратени в лагери, а трети са бягали в гората - тъй като са знаели, че ще ги арестуват - и са създавали тези съпротивителни групи.
А предателства е имало и те са свършили много работа. Когато на един човек му отнемеш всичко, когато му отнемеш изцяло икономическата независимост, той е готов на всичко, готов е да стане и предател.
Властта се е мъчила да вербува хора от средите на недоволните, от средите на по-заможните селяни, които са реагирали. Трудно са принуждавали тези хора да обслужват режима, но в крайна сметка властта постига своето и много горяни са били избити.
Горяните са очаквали някаква помощ отвън, имали са надежди, че ще им пуснат оръжие с парашути. Много важна роля изиграват и емисиите на радио "Горяни", което е излъчвало от околностите на Атина.
Разбира се, инцидентно са получавали помощ отвън, но всичко това секва, когато Хрушчов сключва споразумението за съвместно съществуване със Запада. Оттам нататък нещата приключват и съпротивата в България придобива вече само един езоповски характер и нищо повече.
Дотогава обаче съпротивата у нас е така масова, че подобна на нея няма да откриете в цяла Източна Европа", казва Атанас Киряков.
Той е кинодокументалист, автор на повече от 100 филма. Сред тях са филмите за лагерите в Белене и Ловеч "Оцелелите" (1990) и "Обречените" (1994), удостоения със "Златен Ритон" филм "И в рая има ад" (2007) - за големия български общественик Стефан Груев, "Да се спасиш в спомена" - за художника Иван Кирков, "Да спасим въздуха" (1977) и други филми за екологични проблеми, които са били награждавани, но не и прожектирани пред публика.
Последвайте ни
