Най-голямата пречка за интеграцията на емигранти в България остава езикът, сочат резултатите от изследване на МБМД, поръчано от Комисията за защита от дискриминация (КЗД).
Изследваните чужденци са от Русия - 19%, от страни от ЕС - 19%, от източни не арабски страни - 17%, от арабски страни - 15%, от други европейски страни, не членки на ЕС - 12%, от съседни страни, не членки на ЕС - 10%, други - 8%.
32% от анкетираните чужденци работят на трудов договор, собствен бизнес имат 26%, на граждански договор са 4%, без договор работят 4%, незаети в трудов процес са 32%.
Отношението на българите към чужденците в обща работа е оценено от изследваните чужденци като "много добро" и "по-скоро добро".
Най-честите проблеми на бежанците и имигрантите при търсене на работа са лошото владеене на български език, непризнаване на дипломите и квалификацията им, както и възрастовата бариера от 30 г. при възможност за квалификация и преквалификация.
На 26% от всички - бежанци, имигранти и други групи чужденци у нас, децата посещават училище, на 7% - не посещават училище, 46% нямат деца в училищна възраст, а 20% не са отговорили.
Най-честите причини, поради които децата на бежанците и имигрантите не посещават училище са незнанието на езика ни както и страх у родителите от малтретиране и насилие върху децата им.
70% от анкетираните чужденци са ползвали здравни услуги в България.
Разлика в отношението на българите към тях чувстват 8%, 29% усещат това рядко, никога не са чувствали разлика 50%, без отговор са 13%.
Най-често различното отношение се изразявало в трудности при комуникирането поради езиковата бариера, поради недоверие в чужденците, поради историческа омраза и страх от арабския свят, сочи изследването.
Ежедневните контакти са мястото, където е най-изразено е различното отношение - хората на улицата, съседите, служителите в държавните институции.
Европейците у нас се радват на добро отношение.
Най-дискриминираната, според изследването, група чужденци у нас са бежанците.
58% от българите са съгласни детето им да бъде на един чин с дете от чужд произход. Брак с бежанец, имигрант или чужденец от друга група биха сключили 35% от анкетираните българи, процентът на чужденците, съгласни на брак с българин/българка, е от 64 до 90%.
От анкетираните българи 41% са съгласни детето им да сключи брак с бежанец, имигрант или представители на друга група чужденци. При чужденците цифрите са от 67% до 89%.
Само 32% от българите биха осиновили дете от чужд произход. При чужденците процентите са от 53 до 72%.
46% от участвалите в изследването българи имат приятели чужденци, при чужденците приятели българи имат от 74 до 97% в различните групи.
Сред причини за напускането на родината си анкетираните чужденците заявяват: 29% са го направили по лични причини (основно женитба), 29% - заради образование, 23% - по икономически причини, 6% - политически, 6% - други.
Изследването е направено от 27 юни до 14 юли т.г. сред 1202 пълнолетни граждани на страната, както и сред 515 бежанци, имигранти и други групи чужденци у нас.
Осем на сто от анкетираните чужденци са бежанци, 20% - имигранти, и 72% - други групи чужденци.
