Проектът е одобрен за безвъзмездна финансова помощ по схема "Подкрепа за развитието на природни, културни и исторически атракции".
Безвъзмездната помощ по схемата от ОП "Регионално развитие" е над 5,6 млн. лв., а съфинансирането от общината ще е 328 000 лв.
Но за да бъде въведен обектът в експлоатация ще се наложи общината да направи със собствени средства оставащите строителни дейности и пространствено-художествено осветление, което ще струва около 2,4 млн. лв.
По думите на Савина с общинското финансиране ще се направят осветлението, климатизацията, архитектурното осветление на обекта, асансьорите, както и оборудването на залите за излагане на експонатите.
Според изискването на Института за паметниците на културата върху укрепената покривна конструкция ще бъдат поставени керемиди тип "марсилски".
Сградата на софийската минерална баня е обявена за архитектурно-художествен паметник от национално значение в "Държавен вестник" през 1998 г. След довършването на нейната реставрация и реконструкция за Музей на София столицата ще има за първи път музей със собствена експозиция.
Там ще бъдат изложени най-атрактивните и стойностни експонати от фондовете на музея, които сега са складирани на различни места в града.
Музеят ще е на четири нива. Като част от него ще има и зали за представителни нужди.
В централната част ще е фоайето, експозиционни зали и хранилище.
В южното крило ще са администрацията и реставрационните ателиета, а в подпокривното пространство - експозиционна зала с мемориален кът на създателите на сградата - арх. Петко Момчилов и арх. Фридрих Грюнангер.
Сградата е строена от 1906 до 1913 г. на мястото на турска баня, която е разрушена. Изградена е в стил сецесион, но и с типични български, византийски и изобщо източно-православни орнаментални елементи, дело на художника Харалампи Тачев.
При бомбардировките над София през Втората световна война пострадало северното ѝ крило, но сградата бързо е била възстановена.Функционирала е до 1986 г., когато е била затворена поради лошото ѝ състояние.
Изключителният австрийски архитект Фридрих Грюнангер (1856 -1929) пристига в България след Освобождението. Живее с прекъсвания в София до 1914 г. и строи най-представителните обществени сгради и елитни градски къщи в София, Варна, Русе, Разград, Кюстендил.
Започва със североизточното крило на Княжеския дворец през 1894, където търси сходство с френските дворци от XVIII в. и виенския имперски барок. Сградата се превръща в образец за подражание в града и богати политици и финансисти в продължение на трийсетина години възлагат на Грюнангер да проектира новите им къщи.
Други негови проекти са Духовната семинария и Духовната академия, Централната синагога, Централната минерална баня (заедно с арх. П. Момчилов), Княжеският дворец в Русе (днес Исторически музей), Мъжката гимназия във Варна и др.
Образци на жилищни сгради са къщата на българския дипломатически агент във Виена - адвоката Х. Сърмаджиев на бул. "Цар Освободител" (1903, днес резиденция на турския посланик) и къщата на Яблански (сега скъп клуб-ресторант), завършена през 1907.
Във вътрешните дворове също ще има експозиционни зали, както и информационен център. Сградата ще се обслужва и от два асансьора, достъпът до нея ще е съобразен за лица с увреждания.
Общата разгъната застроена площ е около 7 900 кв.м.
Срокът за изпълнение на проекта е две години.
В интервюто за БТА зам.-кметът Савина не казва нищо за идеята от 2008 г. общината да отдаде на концесия Централната минерална баня и там върху 5600 кв.м. да бъде изграден СПА-център, а останалото пространство да бъде превърнато в музей...
