Дрянова пръчка, украсена само с естествени материали - символ на плодородието, повелява сурвакарската традиция, изпълнявана в първия ден на новата година.
Това разказа пред Румяна Зашева от БТА главен асистент д-р Вихра Баева от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН.
Познатият сурвакарски ритуал се е появил още преди Християнството,
но продължава да съжителства с официалната религия, като се е прикрепил към честванията на Васильовден, отбеляза Баева. Според традицията млади момчета - сурвакари, обикалят в първия ден на новата година домовете и "налагат" за здраве и берекет.
Смята се, че сурвачката носи здраве, защото е направена от дрян -
дървото, което първо разцъфва през годината - още в края на януари.
Затова се смята, че дрянът е много жилаво и устойчиво дърво, което символизира здравето.
Дървото има и една по-специална символика в митологиите и фолклора на всички народи по света, разказа Баева. В много от митовете се появява образът на Световното дърво, което е нещо като умален модел на Вселената. Дървото има три части - корен, стъбло и клони, които съответстват на трите нива на Вселената: подземния свят - на мъртвите и демоните, човешкия свят и небесния свят - на висшите сили.
В нашата традиция сурвачката се появява като олицетворение на Световното дърво и символизира това единство на Вселената и хармонията между трите свята, отбеляза специалистът.
Другото значение, което сурвачката трябва да носи, е изобилие и плодородие. Пръчката трябва да бъде окичена с плодове, семена, зърна, ядки или кравайчета. Вълната също често присъства в украсата й, защото символизира плодородието при животните.
В някои краища на страната се слагат още чемшир, парички или червен конец, а в други се правят специфични къдрички от кората на дряновата пръчка.
Червеният конец върху дряна предпазва от уроки и злини,
означава здраве, нов живот и сила.
Няма модел за изработване на сурвачката, тя е различна в различните региони на страната, както са и носиите и фолклора като цяло. Важното е обаче да няма изкуствени материали, които не носят смисъл нито от ритуална, нито от естетическа гледна точка, подчерта специалистът.
След изпълнението на ритуала по сурвакане в миналото дряновите пръчки са изгаряни, подобно на останалите ритуални предмети, които се използват. Според поверията ритуалните предмети не трябва да бъдат осквернявани като се изхвърлят на нечисто място или се тъпчат.
В днешно време сурвачките могат да се приберат и да се използват през следващата година, отбеляза Баева.
Макар че според традиционната култура ритуалът трябва да се изпълнява от момчета или ергени, сурвакането вече е преминало в компетенциите на децата, все повече губи от дълбокия си ритуален смисъл и носи забава и веселие в домовете, посочи Баева.
Малките сурвакари, които нямат предварителна подготовка, могат да ползват една от най-лесните и популярни формули, с които се нарича, когато се изпълнява ритуалът:
"Сурва, сурва година, весела година,
пълна кесия с пари, пълна къща с коприна,
златен клас на нива, червена ябълка в градина,
живо, здраво до година, до година, до амина!"
