Немислимото се случи, когато Берлинската стена падна на 9 ноември 1989 година.
Нещо също толкова немислимо стана ден по-късно в България, когато комунистическият диктатор Тодор Живков се оттегли от властта след управление, продължило над три десетилетия, припомня в обширен материал Елена Лалова от ДПА.
Това шокиращо развитие изненада дори най-оптимистично настроените опоненти на режима, сред които бе и философът Желю Желев, водещ дисидент по това време.
"Знаех, че комунистическият режим е към края си, но не съм си мислел, че това ще стане толкова бързо и толкова лесно", посочва Желев пред ДПА.
Вместо "това чудо", допълва Желев, той очаквал "гражданска война и етнически конфликти".
Въпреки нежеланието на Живков да напусне (властта - бел. ред.) той бе свален от всемогъщото политбюро, което включваше най-влиятелните хора в страната, определящи политиката на Комунистическата партия.
Според Желев, който сега е на 75 години, пучът в Комунистическата партия станал превратна точка в ориентирането на България към демокрацията и отдалечаването й от диктаторството и непоколебимата подкрепа на Съветския съюз.
След по-малко от година Желев става първият свободно избран президент на България, припомня ДПА.
Медиите, които все още бяха под държавен контрол, съобщиха новината за оставка на Живков вечерта на 10 ноември.
Но опозицията узнава новината по-рано. Познат на Желев го информира за случилото се, срещайки го на булевард "Руски".
Само седмица по-късно, на първата голяма демонстрация опозицията вече бе разединена на два лагера - единият настояваше за смяна по схемата "социализъм с човешко лице", а другият, радикално антикомунистически, искаше дълбоки реформи, които да донесат на България членство в ЕС и НАТО.
Следват демонстрации, протести, кръглата маса, на която е решено първите демократични избори да се проведат през юни 1990 г. Но те биват спечелени от комунистите, които междувременно се преименуват в социалисти.
"Нямаше как нещата да приключат по друг начин, опозицията беше прекалено млада", казва Желев.
След турбулентните демократични промени и преходът към пазарна икономика и до днес много българи вярват, че пучът на политбюро е имал за цел, да запази властта в ръцете на комунистите.
Живков бе осъден за злоупотреба с властта и получи присъда от седем години затвор.
Повечето време от присъдата си той прекара в лукса на домашния арест. Шепа други членове на режима бяха дадени на съд, отбелязва ДПА.
