Х ристиянският свят отбелязва един от най-големите църковни празници – Рождество Христово, на който се чества рождението на Божия син Исус Христос.
Според Евангелието това станало в град Витлеем, в римската провинция Юдея.
Пророк Данаил предсказал, че Христос ще се яви 490 години след възстановяването на Йерусалимския храм. С приближаването на указаното време всички надежди на юдеите се устремили към идващия Месия.
Малко преди раждането, майка му Мария заедно с мъжа ѝ Йосиф отишла във Витлеем. Там те не могли да намерят място в странноприемница и били принудени да се подслонят в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете.
В нея Мария родила сина си, повила го в пелени и го положила в ясла, където били привързани осел и вол. С дишането си животните сгрявали Младенеца.
В мига на Рождеството в небето пламнала чудна светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били първите хора, които се поклонили на Бога-Син.
Младенецът Исус бил почетен и от трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда.
Наименованието на празника – Коледа, идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене.
До IV век в календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания. Именно в дните между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината.
Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. С все по-широкото разпространение на християнската религия, раждането на слънчевия Бог било свързано със символичното име-определение, дадено на Христос като „слънце на правдата“.
В народния календар Рождество Христово започва в полунощ с обичая коледуване.
В него участват само мъже – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Те се наричат коледари, коладници, коледаре или коледници. От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят специални коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски краваи, пари и различни храни.
Коледарите се събират отново на 26 декември, за да разпределят краваите помежду си. Всеки взема кравая на своята любима. Ако някоя мома е харесвана от повече ергени, нейният кравай се разиграва на търг. Печели онзи, който даде най-много пари. Останалите събрани продукти се разпродават и средствата се предоставят на църквата или на училището.
На този ден постите свършват и семейната трапеза вече включва месни и млечни ястия.
Вярващите ходят на черква, където има празнична служба.
Към Коледните празници се числи и Стефановден, който е на 27 декември. Празникът е посветен на първомъченика на християнската църква архидякон Стефан. Със Стефановден завършват Коледните празници.
На 25 декември имен ден празнуват –
Емил, Ицо, Ичо, Младен, Радомир, Радомира, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Христалина, Христо, Христи, Христин, Христина, Христофор, Кристин, Кристина, Кристиян, Кристияна.
