Книга за "Черните дупки на българската енергетика"

В�н �нага след излизането й книгата "Черните дупки на българската енергетика" е обявена от мнозина като "най-интересното и полезно нещо, което е писано от социолози от години насам".

Целта на авторите Иван Чалъков, Иво Христов и Тихомир Митев е по-широка, защото се заравят дълбоко в блатото на безогледната корупция в България.

Тяхното подзаглавие е "Трансформацията на електроенергийния комплекс в България след 1989 г. и отражението й в икономическите и политическите практики днес".

Издателите от "Изток-Запад" представят книгата като "задължителна за всеки, който държи да знае какво всъщност се случва и

защо цената на тока се е устремила към висините".

Изследването, представено в книгата, е финансирано от фондация „РискМонитор". Целта е чрез проучване на енергетиката - този особено важен сектор на българската икономика, да се проследи сложното преплитане на легитимни публични и частни бизнес практики с форми на организираната престъпност.

Авторите са използвали икономическа и социологическа литература, статистически данни, нормативната уредба в областта на енергетиката, публикации във вестниците "Дума", "Демокрация", "Капитал" и "168 часа", за периода след 1994 г., консултации с експерти, теренно проучване на производството, преноса и търговията с електроенергия.

Наред с многото важни, често твърде изненадващи изводи, авторите констатират, че повече от 15 години медиите са основен инструмент при скриването на истината и обработката на общественото мнение при конкурентната борба между различните групировки в енергетиката.

Но най-важният извод е, че

електроенергетиката е здраво хваната в клещите на политическия контрол.

Тук авторите подробно описват сенчестите и корупционните практики в отрасъла.

Подчертава се, че тези процеси са най-задълбочени по времето, когато секторът се управлява от министъра и зам.- председател на БСП Румен Овчаров, а "политическото ходатайство" достига своя връх по времето на Иван Шиляшки, който управляваше енергетиката в правителството на Иван Костов.

Значително място в книгата е отделено на особения тип българска икономика на прехода, която авторите наричат "икономика на средните олигарси".

Подробно са описани действията на онези свързани с бившата комунистическа партия и бившите специални служби дейци, които системно овладяха най-печелившите отрасли на икономиката.

Окончателният извод на "Черните дупки на българската енергетика" е категоричен:

главна отговорност за грабителските спрямо населението практики на посткомунистическите олигархични кръгове носят политическите елити на прехода.

Книгата е своеобразно продължение на програмното и скандално изследване "Мрежите на Прехода. Какво всъщност се случи в България след 1989", издадено през 2008 г.

Според рецензия на Георги Димитров "тя доказва, че когато методологическата култура е в синхрон с гражданска почтеност на изследователя, социологията може да демонстрира огромната си обяснителна мощ и публична полезност...

Особената важност на изследването е в по-широкообхватното измерение на получените резултати като обяснение на модела за партийно-клиентелистките отношения с "омекналата държава" като основа на частното незаконно присвояване на съществена част от брутния национален продукт" (в седмичника "Култура").

А ето как журналистът Валери Найденов представя книгата: "Пред вас е мрачната аутопсия на българската енергетика.

Знаете ли например, че само за ремонтните дейности в централите отиват над 2 милиарда лева годишно? И че реалните изпълнители получават едва 20 на сто от тези пари?

Това е един от най-сериозните канали, захранващи политическата корупция и олигархичния тип управление в България.

Знаменитият консултантски договор на Ахмед Доган е на стойност 2 милиона лв. От тези пари той е платил общо 50 000 лв. на истинските консултанти - едва 2.5% от парите на данъкоплатеца!

От всички пари на обществото, които потъват в енергийната система, поне 40 на сто се отклоняват в корупционни канали. Затова нищо не остава за технологично обновление.

Защо например и до ден днешен софийските топлоцентрали не произвеждат ток? Защото вместо за нови турбини парите отиват за нови яхти.

Това е тъжният извод от десетки експертизи, оригинални интервюта и анализ на информацията в десетки медии през последните години. Това не е служебен доклад.  Това е критично гражданско изследване. Прочетете го преди гласуване..."