България отдава почит към загиналите в Първата световна война

П реди 95 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой-сюр-Сен, е подписан мирният договор между България и победителите от Първата световна война, групирани в Антантата, известен в историята като Ньойски договор.

В памет на загиналите в Първата световна война днес президентът Росен Плевнелиев и председателят на Народното събрание Цецка Цачева положиха цветя на Паметника на Незнайния воин.

По силата на разпоредбите на Ньойския договор България губи 11 хил. кв. км от довоенната си територия -

районите на Западните покрайнини са дадени на новосъздаденото Сърбо-хърватско-словенско кралство, територията между реките Места и Марица е поставена под управлението на Антантата, а по-късно предадена на Гърция, потвърждава се и румънското владение над Южна Добруджа.

На България са наложени и изключително тежки репарации, които трябва да компенсират загубите на противниците от българското участие във войната.  

„Ньойският диктат е една от най-трагичните дати в българската история,

оставила траен белег върху българската държавност. Тя и до днес се намира в криза, благодарение на този пораженчески дух, с който с чувство на вина израстват поколения наред“, казва председателят на Културно-информационния център на българите в Босилеград, Западните покрайнини, Иван Николов.

Той е категоричен, че хората, останали от другата страна на „ньойската граница“ са най-потърпевши от подписаното преди 95 години мирно споразумение.

„Ньойският договор е наказанието за погрешния избор от лятото на 1915 г.,

когато цар Фердинанд и правителството на Васил Радославов вкарват България във войната на страната на Тройния съюз“, казва историкът акад. Георги Марков.

Това, според него, е стратегическа грешка на управляващите. След войната обаче цар Фердинанд се прибира в Кобург, а Васил Радославов намира убежище в Баден-Баден.

Но плаща българският народ, като този договор се превръща във втората национална катастрофа за страната.