Американците имат един голям недостатък, който и занапред ще им пречи да настигнат Европа в културно отношение.
За тях националната самоирония е табу.
Америка все още не е изяла достатъчно бой, та да гледа на собствената си история с насмешка.
Дори най-либералните творци често не схващат хумора в цялата ситуация между Бостън и Сан Франциско.
От източната страна на Атлантика обаче боят никога не е бил кът.
Повечето народи са имали достатъчно време да преосмислят историята си в такива подробности, че да схванат иронията.
Британците загубиха цяла империя, но се успокояват че "са толкова напреднала нация, че в някои райони на Лондон има течаща вода от повече от десет години".
Германците построиха берлинска стена от картон и я бутнаха пак. Чехите боядисаха танк на армията окупатор в розово.
Неизвестни българи ни вкараха директно в Европа, като изрисуваха паметника на същата тази армия в цветовете на Холивуд.
Българско изкуство рядко попада на страниците на западната преса и това е тъжно.
Но няма тъга във факта, че именно промененият паметник в София проби леда.
Докато политици и интернет коментатори спорят от години какво да се направи с монумента на мракобесието, няколко души напълно изненадващо създадоха брилянтно точна оценка на това какво е да си българин.
Да си българин е да рисуваш американски супергерои по руски паметник с европейски бои.
И сетне от някой таен балкон да гледаш как инак апатичните власти унищожават труда ти в името на "обществения ред" и ценности, които никой не споделя. Прогресивната част от града с право страда по унищожените рисунки.
От друга страна, актът на трескаво изтриване е важна част от самото произведение.
Защото немалка част от това да си българин е престореното уважение към външни сили. Изкуството съществува да провокира и целта е изпълнена.
Голям брой софиянци и гости на столицата умряха от кеф. От Пловдив поканиха неизвестния творец да посети Альоша.
Столичната община, която не изтри нито една от свастиките по софийските сгради, успя да организира "почистване" за рекордно кратко време.
Няколко казионни политици изказаха толкова силно възмущение, че е редно руското посолство да ги предложи за почетни граждани (и да им купи съответните еднопосочни билети до Москва).
Руската преса се възмути несъразмерно и си позволи обидни и надменни квалификации, които за пореден път показаха, че така наречените братушки не могат и не искат да ни приемат за самостоятелна нация. Ще имат да вземат.
А булевардът с лиричния ритъм получи своите няколко дни нормалност и като всеки централен булевард в голям европейски град беше място за изкуство, спорове, вълнения и скандал.
