Брадата и мустаците на Пенчо Славейков са боядисани в лилаво. Кощунствотото сякаш не прави впечатление на хората в снежния ден.
Минувачите, които го забелязват, не харесват стореното от незнайния гамен. Според тях това е подигравка с един от строителите на съвременна България.
Други казват, че ако е шега, тя е неуместна.
От години великолепната скулптурна композиция, създадена от Георги Чапкънов - Чапа, е любима на софиянци, хиляди сядат до писателите, за да се снимат на пейката им или просто да отдъхнат.
Мястото е любимо за определяне на срещи на млади и стари.
Незнайно защо и незнайно от кого, но само синът е бил изрисуван, а фигурата на бащата Петко Р. Славейков е непокътната.
Репортерът на БГНЕС мисли, че може би някой го е пощадил, защото си е спомнил обезверения му стих:
"Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме..."
За младите и за други, които не са чували мрачния пророчески стих, той ще прозвучи като писан току що, нищо, че е отпреди почти век и половина...
Последвайте ни
